Определение №190 от 43923 по тър. дело №1766/1766 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№190
гр. София, 02.04. 2020 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1766/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Г. П. Б. и П. Г. Б. – двамата със съдебни адреси в [населено място], срещу решение № 947 от 17.11.2017 г., постановено по в. гр. д. № 1095/2017 г. на Окръжен съд – Бургас. С посоченото решение е потвърдено решение № 52 от 12.04.2017 г. на Районен съд – Несебър, с което е обявен за недействителен на основание чл.135, ал.1 ЗЗД спрямо „БМ Лизинг“ ЕАД договор за дарение на недвижим имот, сключен между П. Г. Б., Г. П. Б. и А. П. Х. във формата на нотариален акт № 189, том ХІ, рег. № 11095, дело № 2163 от 19.08.2013 г. на нотариус С. А. с рег. № 208.
В касационните жалби (които са с идентично съдържание) се правят искания за отмяна на обжалваното решение като неправилно. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдения, че с въззивното решение са разрешени материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които съществува противоречива съдебна практика : „1. Намира ли приложение защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД по отношение на извършени от поръчителя/солидарния длъжник разпоредителни действия“; 2. Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл.135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора“.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК са подадени отговори от ответницата А. П. Х. от [населено място], която изразява становище за основателност на касационните жалби.
Ответникът по касация „БМ Лизинг“ ЕАД със седалище в София изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационните жалби по съображения, изложени в отговор от 03.05.2019 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото приема следното :
Касационните жалби са допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да потвърди решението на Районен съд – Несебър, с което е уважен предявеният от „БМ Лизинг“ ЕАД против Г. Б., П. Б. и А. Х. иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, Окръжен съд – Бургас е приел, че сключеният между ответниците договор от 19.08.2013 г. за дарение на недвижим имот в [населено място] уврежда дружеството – ищец, което е кредитор с изискуемо парично вземане към дарителите П. Б. и Г. Б., поради което е недействителен по отношение на ищеца по силата на чл.135 ЗЗД.
От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно, че със сключен на 24.11.2011 г. договор за финансов лизинг П. Б. и Г. Б. са се се съгласили да отговарят като солидарни длъжници за поетите от лизингополучателя „Б. Мизия БГ“ ЕООД задължения към лизингодателя „БМ Лизинг“ ЕАД на стойност 147 561.53 лв., съгласно клаузите на договора и приложими към него общи условия. Според заключенията на назначената в първоинстанционното производство съдебносчетовдна експертиза, към 25.10.2016 г. по договора е имало непогасени задължения на лизингополучателя в размер на 208 748.51 лв., а в счетоводните книги на „БМ Лизинг“ ЕАД са отразени и непогасени задължения по друг договор за финансов лизинг от 02.09.2011 г. с размер към 25.10.2016 г. 98 921.83 лв.; Извършените от лизингополучателя плащания по двата договора са в размер общо на 268 833.21 лв. Недвижимият имот, обект на сключения между ответниците договор за дарение, е придобит от дарителите П. Б. и Г. Б. с договор за покупко – продажба от 23.09.1998 г.; П. Б. е баща, а Г. Б. е брат на надарената А. Х..
След преценка на установените по делото факти въззивният съд е направил извод, че са налице кумулативните предпоставки на чл.135 ЗЗД за обявяване на договора за дарение за недействителен по отношение на ищеца „БМ Лизинг“ ЕАД.
Относно първата предпоставка – активна материалноправна легитимация на ищеца, предпоставена от съществуването на непогасено вземане към ответниците Беширови, възникнало преди извършване на дарението, въззивният съд е посочил, че тя е доказана с договора за лизинг и със заключението на счетоводната експертиза. Възражението на ответниците за недължимост на вземането поради прекратяване на договорното правоотношение вследствие разваляне на договора за лизинг по право е преценено като неоснователно. Съдът е изложил мотиви, че твърдението на ответниците за погиване на лизинговото имущество вследствие на пожар не е подкрепено с доказателства и не може да се приеме, че като последица от погиване на имуществото договорът за лизинг е развален по право. Изразил е и виждане, че с оглед правилата за носене на риска от погиване на вещта, обект на лизинговото правоотношение, уговорената в договора пасивна солидарност по чл.122 ЗЗД продължава да обвързва ответниците и в случай на атипично развитие на правоотношението.
Във връзка с втората предпоставка – увреждане на кредитора, въззивният съд е развил съображения, че с прехвърлянето на собствения си имот ответниците – дарители са създали затруднение за ищеца да събере породеното от договора за лизинг вземане и са намалили възможността за удовлетворяване на вземането от стойността на дарения имот. Съобразявайки практиката в решение № 224/30.10.2014 г. по гр. д. № 2310/2014 г. на ВКС, съдът е определил като ирелевантно за основателността на иска твърдяното от ответниците обстоятелство, че вземането на ищеца е обезпечено и с имущество на друг солидарен длъжник.
Третата предпоставка – знание у длъжниците и третото лице, с което те са договаряли, за увреждането на кредитора, е изведена от презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че поради безвъзмездния характер на договора за дарение и близката родствена връзка между страните по договора знанието следва да се предполага, а ответниците не са оборили презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД. По повод твърденията на ответниците, че са имали субективно убеждение за погасяване на солидарната им отговорност поради настъпило по право разваляне на договора за лизинг, съдът е посочил, че дори да е било формирано, убеждението не е повлияло върху субективния елемент от фактическия състав на относителната недействителност по чл.135 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд – Бургас въззивно решение.
В т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че касационно обжалване се допуска по правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, ако по отношение на него са осъществени някои от специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК допълнителни предпоставки. Посочването на значимия за делото правен въпрос е задължение на касатора, в чиято тежест е и обосноваването на допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Въпросите, посочени от касаторите в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд и за уважаването на иска по чл.135 ЗЗД. От съдържанието на договора за лизинг въззивният съд е направил извод, че с договора е уговорена пасивна солидарност по смисъла на чл.122 ЗЗД като касаторите – ответници по иска с правно основание чл.135 ЗЗД, са се задълижили да отговарят за задълженията на лизингополучателя в качеството на солидарни длъжници, а не на поръчители. С оглед на така формирания извод съдът не е обсъждал неотносимия към предмета на спора въпрос дали защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД намира приложение по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия. Пред въззивната инстанция касаторите не са въвеждали възражения и доводи за неприложимост на иска по чл.135 ЗЗД по отношение на разпоредителната сделка, извършена от тях в качеството им на солидарни длъжници по договора за лизинг, и предвид ограничението на чл.269 ГПК въззивният съд не е излагал мотиви в тази насока. В хипотезата на пасивна солидарност, която е възприел въззивният съд, отговорността на всички солидарни длъжници по правило е с еднакъв обем и съдържание и поради това искът по чл.135 ЗЗД е приложим за разпоредителните действия на всеки от тях. В нито един момент от развитието на исковия процес пред инстанциите по същество касаторите не са въвеждали твърдения за наличие на висящ процес по иск на кредитора „БМ Лизинг“ ЕАД относно вземането по договора за лизинг, с което е обоснована активната материално правна легитимация на дружеството в производството по чл.135 ЗЗД. При отсъствие на такива твърдения (а и на данни по делото за висящ спор между страните по повод на вземането) въззивният съд не се е произнасял по хипотетично зададения в изложенията въпрос „налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл.135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора“. Несъответствието на посочените от касаторите въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно, за да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е и отсъствието на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – значение на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторите са обосновали основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдения, че въпросите се решават противоречиво в практиката, и в подкрепа на твърденията си са препратили към посочени в изложението актове на ВКС по приложението на чл.135 ЗЗД. Към настоящия момент съществувалите противоречия в съдебната практика са преодолени с приемането на Тълкувателно решение № 2/2017 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, с което на формулираните в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси е отговорено в следния смисъл : „Защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД е приложима по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия; Налице е връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора“. Формираната с тълкувателното решение задължителна съдебна практика по приложението на чл.135 ЗЗД обаче е неотносима към спора, с който е бил сезиран въззивният съд и който е разрешен с обжалваното решение, и дадените от нея отговори на поставените в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не могат да предпоставят допускане на решението до касационно обжалване.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 1095/2017 г. на Окръжен съд – Бургас.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация разноски в размер на 650 лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, заплатено в брой по договор за правна защита и съдействие от 19.04.2019 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 947 от 17.11.2017 г., постановено по в. гр. д. № 1095/2017 г. на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Г. П. Б. с ЕГН [ЕГН] и П. Г. Б. с ЕГН [ЕГН] – двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], офис 203, да заплатят общо на „БМ Лизинг“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица] – 115, ет.9, Бизнес сграда „Т.“, сумата 650 лв. (шестстотин и петдесет лв.) – разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Вашият коментар