4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
С. , 15.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 2 февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: И. Папазова
М. Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 6029/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Д. С. от [населено място], действаща като [фирма], и Д. Б. С. от [населено място], подадена от пълномощника им адв. Х. В., против въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, 2 с-в, № 1247 от 11.06.2015г. по в.гр.д. № 1110/2015г., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, 1-12 с-в, № 18790 от 03.12.2014 г. по гр. д. № 117/2012г., с което е отхвърлен предявеният от [фирма] и Д. Б. С. против Д. Д. С. иск по чл. 26 ЗЗД вр. чл. 152 и чл. 209 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 90/2000г.
Ответникът Д. Д. С. от [населено място] не е изразил становище.
Третото лице помагач на страната на ответника – „Р. /България/” ЕАД [населено място], в подадения от пълномощника юрисконсулт М. А. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да постанови въззивното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 29.12.2000г. между З. Д. С., действаща като [фирма], и Д. Б. С. в качеството им на продавачи, и техния син ответника Д. Д. С., е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент в [населено място], срещу задължението за плащане на продажната цена от 48 167 лв. в рамките на 10-годишен период от време – до 29.12.2010г. Видно от приложената по делото счетоводна справка, към момента ответникът Д. Д. С. е платил общо сумата от 34 550 лв. Относно представения по делото и оспорен от третото лице помагач предварителен договор от 29.12.2000г., без достоверна дата, за обратна покупко-продажба на същия недвижим имот, по силата на който продавачът Д. Д. С. продава на своите родители обратно имота при евентуално неплащане на уговорената в нотариалния акт продажна цена, съдът е приел, че сключването на предварителния договор на посочената в него дата не е доказано. Кредитирал е показанията на св. Е., но е приел, че от тях не се установяват твърденията на ищците за сключване на предварителен договор за обратно изкупуване едновременно с договора за покупко-продажба. На 18.02.2009г. ответникът в качеството си на собственик на процесния недвижим имот, е учредил договорна ипотека в полза на третото лице помагач „Р. /България/” ЕАД за обезпечаване на банков кредит в размер на 1 600 000 евро и банков кредит в размер на 210 000 евро. Поради неизпълнение на задълженията на солидарните длъжници по обезпечените с процесния имот договори за кредит, банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и е образувала изпълнително дело, по което процесният недвижим имот е обект на изпълнение, наложена е възбрана, извършен е опис и е обявявена публична продан. Исковата молба по настоящото дело е депозирана след вписване на ипотеката и след образуване на изпълнителното производство с насочване на принудително изпълнение върху процесния недвижим имот чрез вписване на възбрана и изпълнителните действия са преди вписване на исковата молба по настоящото производство.
От правна страна съдът е приел, че сключеният между главните страни договор за покупко-продажба не е нищожен като сключен с уговорка за обратно изкупуване в нарушение на закона /за обезпечаване на друго правоотношение – договор за заем в полза на сина им/ – чл. 152 ЗЗД. Приел е, че не е установено процесният договор за продажба на апартамента да е сключен в нарушение на императивните разпоредби на чл. 152 и на чл. 209 ЗЗД, тъй като от една страна не се твърди ищците да са получили заем от сина си, за обезпечение на който заем да са му прехвърлили собствеността на имота. Напротив, точно обратното – твърди се, че целта е била родителите да кредитират сина си, като му прехвърлят жилището на изплащане със срок от 10 години. В този смисъл чл.152 ЗЗД е неприложим към окончателния договор за покупко-продажба. Не се твърди и относителна симулация на този договор за покупко-продажба, който да прикрива друг договор. Що се отнася до уговорката за обратно изкупуване на същия обект, което на собствено основание води до нищожност на продажбената сделка по силата на изричната разпоредба на чл. 209 ЗЗД съдът е приел, че тази клауза е въведена в предварителния договор, който е антидатиран и съставен единствено с оглед нуждите на процеса. Приел е, че с оглед данните по делото, разпоредбите на чл. 152 и чл. 209 ЗЗД не намират приложение, тъй като липсват доказателства за това на една и съща дата страните по делото да са сключили два договора /договор, с който едното лице дава в заем на друго лице определена сума пари и договор, с който заемателят по договора за заем продава на заемодателя собствения си имот/ и в договора за заем изрично е посочено, че договорът за продажба на имота е сключен за обезпечаване на вземането по договора за заем и че при издължаване на сумата по договора за заем имотът ще бъде прехвърлен обратно. Приел е, че в случая е налице злоупотреба с права, доколкото е налице симулативен процес във вреда на банката.
К. молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по три групи въпроси по прилагането на чл. 152 и чл. 209 ЗЗД и относно доказателствената тежест: 1. Приложима ли е нормата на чл. 152 и чл. 209 ЗЗД в хипотеза на наличие на договор за заем, с които заемодателят прехвърля на заемателя собствеността на имот при изплащане в срок от 10 г. и за обезпечение на това вземане е сключен предварителен договор за обратна продажба; 2. Приложима ли е нормата на чл. 152 и чл. 209 ЗЗД в хипотеза на наличие на договор за заем, с които заемателят прехвърля на заемодателя собствеността на имот при изплащане в срок от 10 г. и за обезпечение на това вземане е сключен предварителен договор за обратна продажба; 3. При тълкуване на нормата на чл. 209 ЗЗД следва ли недействителността на двата договора да се доказва поотделно или същите са недействителни като съвкупност поради връзката им един с друг; 4. Налице ли е договор за заем/кредит, кои са страните по него и какви са задължения им, в случай, че в договор за покупко-продажба продавачът се е съгласил продажната цена да бъде изплатена на части за определен период от време; 5. В случай, че действителността на продажбата и уговорката за обратно изкупуване следва да се изследва и оценява поотделно, то недействителността на уговорката за обратно изкупуване ли влече недействителността на продажбата или обратно; 6. Влиза ли в задълженията на съда да се произнася по въпроса за действителността на предварителния договор за обратна продажба в случай, че същият е сезиран само по въпроса за нищожността на окончателния договор за продажба; 7. Може ли съдът да реши спора въз основа на направеното в процеса заключение извън петитума; 8. При признание на неизгоден за ответната страна факт длъжна ли е страната, която се позовава на този факт, да доказва съществуването му; 9. Какво е съотношението на доказателствената тежест на вписан в А.. договор за заем и свидетелските показания; 10. Какво е съотношението на доказателствената тежест на частен документ и свидетелските показания.” Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че процесуалноправните въпроси /6-8 и 10/, свързани с произнасянето на съда относно предварителния договор, са от значение за решаването на делото, но не е налице противоречива съдебна практика, нито въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Предвид направеното оспорване от третото лице помагач на представения по делото предварителен договор, въззивният съд е изследвал събраните по делото доказателства относно момента на сключване на договора, т.е. съдът не е излязъл извън предмета на спора. В случая свидетелските показания са обсъждани именно с оглед оспорването на частния документ, поради което последният въпрос е некоректно поставен. Девети въпрос не е от значение за решаването на делото, тъй като е извън предмета му – по делото няма вписан в Агенцията по вписванията договор за заем.
Останалите въпроси съдържат условие /наличието на сключен в момента на покупко-продажбата предварителен договор за обратно изкупуване/, което не е прието за установено от фактическа страна. Както бе посочено по-горе въззивния съд е приел, че предварителният договор няма достоверна дата по отношение на банката, той е антидатиран и съставен единствено с оглед нуждите на процеса, като подписването му цели осуетяване на привилегията на банката за принудително изпълнение върху ипотекирания в нейна полза имот, поради което разпоредбите на чл. 152 и чл. 209 ЗЗД в случая не намират приложение. При така приетата за установена фактическа обстановка въпросите по прилагането на чл. 152 и чл. 209 ЗЗД не са от значение за решаването на делото. М. или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно дадените в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС указания е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, 2 с-в, № 1247 от 11.06.2015г. по в.гр.д. № 1110/2015г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: