Определение №192 от 43213 по ч.пр. дело №688/688 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 192
гр. София, 23.04.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 688 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. А. Ч., Г. Х. М., Ю. С. П., Д. М. Б. и Б. М. Б., представлявани от пълномощника им адвокат Р., срещу определение № 150 от 16. 01. 2018 г. по ч. гр. д. № 1671/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 1428 от 2. 03. 2017 г. по гр. д. № 648/2009 г. на Софийски градски съд за оставяне без уважение на подадената молба вх. № 144919/11. 11. 2016 г. на жалбоподателите за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на основание чл. 5, б. „е“ ЗДТ.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е нищожно и неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед нищожността и очевидната неправилност на атакуваното въззивно определение и с предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани страни в производството, но е недопустима.
Определението на Софийски апелативен съд не подлежи на касационен контрол. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая при условията на субективно и обективно съединяване на искове жалбоподателите – физически лица са предявили срещу [фирма] – [населено място] частични искове по чл. 79 ЗЗД, по чл. 86 ЗЗД, по чл. 92 ЗЗД и по чл. 61 ЗЗД за заплащане на парични суми, които са с цена под 5 000 лв. Предмет на въззивно обжалване от жалбоподателите-физически лица, по повод на което се претендира освобождаването им от държавна такса на основание чл. 5, б. „е“ ЗДТ и е постановено обжалваното определение на въззивния съд, са частите от решението по гр. д. № 648/2009 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете им срещу [фирма] – [населено място], както следва: исковете по чл. 61 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди от заплащане на държавни такси на Патентното ведомство за сумата над уважения размер от 320 лв. до пълния размер на предявените частични претенции от 400 лв., представляваща част от пълния размер на обезщетението в размер на 5000 лв.; исковете по чл. 61 ЗЗД за заплащане на сумата 400 лв., представляваща част от пълния размер на обезщетението в размер на 10 000 лева за претърпени вреди от поети от ищците разходи за представителство пред съответното ведомство по национална и международна заявка, вкл. разноски за подготовка и проучвания при оформянето и подаването на тези заявки за периода от 01. 11. 2005 г. до датата на подаване на исковата молба; исковете по чл. 61 ЗЗД за заплащане на сумата 50 лева, представляваща част от пълния размер на обезщетението в размер на 5 000 лева за претърпени вреди от поети от ищците разходи за проучване на пазара и търсене на потенциални лицензополучатели, за подготовка и водене на кореспонденция, изготвяне на проектодоговори и преговори с потенциални лицензополучатели; исковете по чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата 50 лева, представляваща част от пълния размер на обезщетението за пропуснати ползи в размер на 582 000 лева от неполучени възнаграждения поради осуетено от страна на ответника сключване на лицензионни договори с български фирми; исковете по чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата 50 лева, представляваща част от пълния размер на обезщетението за пропуснати ползи в размер на 582 000 лева от неполучени възнаграждения поради осуетено от страна на ответника сключване на лицензионни договори с чуждестранни фирми; исковете по чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата 100 лева, представляваща част от пълния размер на претенцията за неустойка по чл. 30 от договора на страните вр. с чл. 26 от същия в размер на 106 936 лева; исковете по чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата 300 лева, представляваща част от претендирана неустойка по чл. 31 вр. с чл. 4 от договора на страните в размер на 582 422.25 лева и исковете по чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата 300 лева, представляваща част от претендирана неустойка по чл. 33 от договора на страните в размер на 582 422, 25 лева. Цената на исковете, по които се е произнесъл първоинстанционният съд със съдебното решение, предмет на въззивно обжалване от жалбоподателите – физически лица, е под установения в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касация както за граждански, така и за търговски дела. Ето защо на основание чл. 274, ал. 4 ГПК подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение за потвърждаване на акта на първоинстанционния съд за отхвърлянето на исканията на жалбоподателите за освобождаване от дължимата държавна такса за въззивно обжалване на основание чл. 5, б. „е“ ЗДТ е процесуално недопустима.
По изложените съображения частната касационна жалба срещу определението на Софийски апелативен съд следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на А. А. Ч., Г. Х. М., Ю. С. П., Д. М. Б. и Б. М. Б. срещу определение № 150 от 16. 01. 2018 г. по ч. гр. д. № 1671/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите пред друг тричленен състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *