О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
София, 08.04.2009 г.
на съдия Мариана Костова, постановено по ч.т.д. № 68 по описа за 2009г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение.
Производството е по чл. 257 ГПК и е образувано по молба за бавност на “К” Е. , с управител К от гр. С.. В молба вх. № 5/10.01.2009г. е направено искане до П. на САС за оказване на съдействие “за срочно постановяване на едно справедливо, безпристрастно и законосъобразно решение по гр.дело № 1683/08г. на САС, 1 с-в”. С допълнителна молба вх. № 14/28.01.2009г. , в отговор на получено съобщение от САС да конкретизира кое процесуално действие на състава счита за не извършено своевременно и дали поддържа молбата си за бавност, молителят сочи, че САС не е изпълнил задължение по чл.229, ал.1, т.5 ГПК и не е спрял производството по делото, въпреки, че по него са били разкрити престъпни обстоятелства, че поддържа молбата си за бавност, тъй като счита, че решението на съда е постановено след подаването й на 10.01.2009г., т.е. че решението е антидатирано.
След преценка на данните по делото, молбата за бавност следва да бъде оставена без уважение, по следните съображения:
Страната по делото може да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършване на определено процесуално действие от съда/чл.255ГПК/. Целта на молбата за бавност е да обезпечи служебното движение на делото и да се постигне бързина на дължимите от съда процесуални действия. С молбата си от 10.01.2009г. молителят е поискал решението на САС да бъде постановено в срока по чл. 235, ал.5 ГПК. Считано от датата на последното съдебно заседание 4.12.2008г. съдът е следвало да постанови решението си на 5.01.2009г. Към тази дата, както и към датата на подаването на молбата, САС вече е постановил решението си, поради което молбата за определяне на срок за постановяване на решение по въззивната жалба се явява безпредметна. Не може да се дава срок за процесуално действие, което вече е извършено от съда. Що се касае до поддържаното в т.1 на молбата от 28.01.2009г., а именно, че САС не е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК, то в тази част молбата няма съдържанието на молба за бавност, а на оплакване, което може да бъде предмет на разглеждане в друго производство, каквото е касационното. Дали има основание за спиране на производството по делото е въпрос на преценка от съда на събраните по делото доказателства. Предмет на молба за бавност, обаче, може да бъде не своевременно произнасянето от съда по молба, с която е сезиран от страната за спиране на производството по делото. Искане за спиране на производството по делото в рамките на въззивното производство не е отправено от молителя до САС. Искане за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК се прави за първи път в молба от 28.01.2009г., след постановяване на въззивното решение и не представлява не извършено своевременно процесуално действие от страна на въззивния съд.
В заключение не са налице предпоставките на чл. 257 ГПК да се отстрани допусната бавност в движение на производството по делото чрез определянето срок за извършване на определено процесуално действие, поради което молбата за бавност не може да бъде уважена.
П. изложеното Върховният касационен съд, съдия от Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение молбата за бавност на “К” Е. , чрез управителя на дружеството К. И. Б. от гр. С., подадена по в.гр.дело № 1683/2008г.
Определението е окончателно.
Съдия: