3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
София, 17.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1303/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. М. от[населено място], подадена от пълномощника му адв. И. З., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 634 от 18.05.2010г. по в.гр.д. № 529/2010г. в частта, с която е оставено в сила решението на Варненския районен съд, ХХІV с-в, от 20.08.2003г. по гр.д. № 3245/2003г., с което е отхвърлен предявеният от Г. М. против ОД МВР – Варна иск с правно основание чл. 32 ЗДСл за присъждане на неизплатено възнаграждение по служебно правоотношение в периода от 05.02.2002г. до 15.05.2003г. за разликата над 56,29 лв. до общо претендираните 7784,67 лв.
Ответникът по касация ОД МВР – Варна не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
За да отхвърли иска по чл. 32, ал. 1 ЗДСл въззивният съд е приел, че право на възнаграждение държавният служител има само при изпълнение на държавната служба. В случая служебното правоотношение не е било прекратено и М. не е бил отстранен от служба /с оглед отмяната по съдебен ред на заповед № 217/2003г. на директора на Р.-Варна/, но поради налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража” и впоследствие „домашен арест”, той не е изпълнявал службата. За процесния период няма значение отмяната на незаконосъобразната заповед с която М. е бил отстранен от служба, след като фактически не е изпълнявал служебни задължения – служителят не е бил в състояние да изпълнява службата поради наложените в защита на обществения интерес мерки по НОХД, приключило с влязла в сила по отношение на обвиняемия Г. М. присъда.
Жалбоподателят моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите дължимо ли е възнаграждението на държавен служител по действащо служебно правоотношение за времето през което незаконосъобразно е отстранен от длъжност; имат ли значение в този случай обстоятелства, които представляват самостоятелна пречка за изпълнение на служебното правоотношение; обусловено ли е възстановяването на правата на държавния служител след отмяна на незаконното отстраняване от длъжност от обстоятелства, стоящи встрани от служебното правоотношение; еднакви ли са предпоставките за получаване на право на възнаграждение по служебно правоотношение с тези за получаване на заплата по трудово правоотношение. Жалбоподателят счита, че така формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липса на трайна съдебна практика, и същевременно поради необходимостта от постоянно осъвременяване на тълкуването с оглед измененията в законодателството и обществените условия.
ВКС намира, че поставените въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. „Точното прилагане на закона” се изразява в разкриване на точния смисъл на правната разпоредба чрез тълкуването й с цел преодоляване на възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба – ТР № 1/2009г., т. 4. В случая разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗДСл е приложена според точния й смисъл и не са налице предпоставки за промяна на съдебната практика поради обществено-икономически или политически промени, или изменение на законодателството. Според текста на чл. 32, ал. 1 ЗДСл държавният служител има право на основна заплата и допълнителни възнаграждения за изпълнение на държавната служба. През периода, през който не е изпълнявана държавна служба не възниква право за заплащане на възнаграждение, а евентуално на различни по вид обезщетения ако са налице предпоставките за това – например в случаите по чл. 263 ЗМВР /отм./ при незаконно освобождаване от служба на държавните служители, при отстраняване от длъжност по реда на НПК когато наказателното преследване бъде прекратено или те бъдат оправдани, или при отпадане на основанието за отстраняването им.
Въпросът еднакви ли са предпоставките за получаване на право на възнаграждение по служебно правоотношение с тези за получаване на заплата по трудово правоотношение, изискващ сравнително-правен анализ на съответните разпоредби по ЗДСл и КТ, не е от значение за делото, тъй като е извън предмета му.
По изложените съображения ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 634 от 18.05.2010г. по в.гр.д. № 529/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: