5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 196
гр.С., 20.07..2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
При секретаря Райна Стоименова като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1555 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. А. от [населено място], приподписана от адвокат К. Н. срещу въззивно решение № 185 от 1.07.2011 г. по гр.д.№ 224/2011г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 267 от 14.03.2011 г. по гр. д. № 2543/2010г. на Старозагорския районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на В. Н. Д. на основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ сумата 6000 лв., обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на неправомерно разпореждане със сума внесена като задатък по изп. дело № 1098/2009 г. по описа на ЧСИ К. А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.05.2010 г. до окончателното й изплащане. Поддържа се, че решението е незаконосъобразно и необосновано, отменителни основания по чл.281, т.1 ГПК. Претендира присъждане на разноски за производството по делото.
Ответницата по касационната жалба В. Н. Д. изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
С определение № 370 от 12.03.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса налице ли е незаконосъобразно действие на частния съдебен изпълнител, когато при провеждане на изпълнителното производство не зачете невлязъл в сила съдебен акт.
На поставения въпрос е даден отговор в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС- решение № 264 от 8.04.2010 г. по гр.д. № 474/2009 г., ІV г.о.; решение № 139 от 31.05.2011 г. по гр.д. № 1445/2009 г., ІV г.о. и решение № 184 от 21.09.2011 г. по гр.д. № 1124/2010 г. на ІІІ г.о. Прието е, че частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. При иск предявен на основание чл. 74, ал.1 ЗЧСИ отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон. П., която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител.
При дадения отговор на поставения правен въпрос по жалбата на К. П. А. настоящият съдебен състав намира следното: За да потвърди решението на районния съд, с което е уважен предявеният от В. Н. Д. срещу частния съдебен изпълнител К. А. иск по чл.74, ал.1 ЗЧСИ за сумата 6000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на неправомерно разпореждане със сума внесена като задатък по изп.дело, Старозагорският окръжен съд е приел, че действията на жалбоподателя по приложението на чл.493, ал.1 ГПК и превеждане на сумата по сметка на взискателя, а в последствие и на трето лице са неправомерно предприети от него в качеството му на частен съдебен изпълнител, като увреждането на ищцата се явява пряка и непосредствена последица от тях. Изложил е съображения, че макар и формално да са били налице предпоставките на чл.493, ал.1 ГПК към момента на изтичане на срока за внасяне на остатъка от цената от наддавача, при положение, че се е установило по изпълнителното дело, макар и в един по-късен момент/ след влизане в сила на определението от 11.02.2010 г. на районния съд за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, които са се изпълнявали по изп. дело/, че тези предпоставки не са налице, частният съдебен изпълнител е трябвало да върне на ищцата внесения от нея задатък в размер на 6000 лв., а не да го превежда на ипотекарния длъжник.
Решението на въззивния съд е правилно, по следните съображения:
От данните по делото е видно, че по договор за кредит предоставен от [фирма] на [фирма], [населено място] в размер на 75 000 евро, кредита е обезпечен с договорна ипотека върху следния недвижим имот: апартамент № 3, на І етаж в жилищна сграда от кв. 78”Б” по плана на [населено място] , с административен адрес [улица], собственост на В. О. И.. По заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр.д. № 5202/2009 г. на Старозагорския районен съд. Въз основа на заповедта за изпълнение е образувано изпълнително дело № 1098/2009 г. при ЧСИ К. А. и върху недвижимия имот е наложена възбрана. За насрочената публична продан на недвижимия имот ищцата е заявила желание за участие в публичната продан, депозирайки наддавателно предложение на стойност 60100 лв. и документ за внесен задатък в размер на 6000 лв. по сметка на съдебния изпълнител. На 9.02.2009 г. съдебния изпълнител е констатирал, че единственото постъпило наддавателно предложение е това на ищцата и на основание чл.492 ГПК я е определил за купувач. С определение от 11.02.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 5202/2009 г. Старозагорския районен съд е установил, че заявителя [фирма] не е представил доказателства за предявен срещу длъжника [фирма] иск, поради което на основание чл.415, ал.2 ГПК е обезсилил издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Определението не е било обжалвано и е влязло в сила на 22.02.2010 г. На 15.02.2010 г. ищцата е подала молба до съдебния изпълнител съдържаща искане за връщане на задатъка и прекратяване на изпълнителното производство. Към молбата е приложен препис от определението на районния съд. С разпореждане от 16.02.2010 г. съдебния изпълнител е приел, че не е налице основание за прекратяване на изп.дело, тъй като определението от 11.02.2010 г. не е влязло в сила, както и че ищцата не е страна по същото и не може да иска прекратяването му. Констатирал е, че в срока по чл.492, ал.3 ГПК ищцата не е внесла предложената от нея цена, обявил е продажбата за нестанала и по отношение на задатъка е приложил разпоредбата на чл.493, ал.1 ГПК. С молба от 15.02.2010 г. длъжникът е поискал прекратяване на изп.дело, позовавайки се на обезсилване на заповедта за изпълнение. На 18.02.2010 г. е представено копие от определението на районния съд. На 8.03.2010 г. длъжникът и ипотекарния кредитор са поискали сумите да бъдат преведени на взискателя, а в случай на отказ на ипотекарния длъжник. На 18.03.2010 г. съдебния изпълнител е превел сумата на взискателя, която е била върната от последния, отново преведена и повторно върната на 20.04.2010 г. На 18.03.2010 г. молбата на ищцата за връщане на задатъка е оставена без уважение, по изложени от съдебния изпълнител съображения, че не налице основания за връщане, предвид разпоредбата на чл.493, ал.1, т.3 ГПК. На 20.04.2010 г. взискателят е представил заверен препис от влязлото в сила определение за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист и е поискал прекратяване на изп. дело. С разпореждане от същата дата съдебния изпълнител е прекратил производството по делото на основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК и е превел сумата на ипотекарния длъжник.
При тези данни и предвид отговора на поставения въпрос изводът на въззивния съд, че е налице незаконосъобразно процесуално действие от страна на жалбоподателя, изразяващо се отказ да върне на ищцата внесения задатък е правилен. Ищцата е била обявена за купувач на публичната продан и съгласно разпоредбата на чл.492, ал.3 ГПК е длъжна в едноседмичен срок от приключване на проданта да внесе предложената от нея цена, като приспадне внесения задатък. Когато лицето обявено за купувач внесе в срок дължимата сума, съдебният изпълнител му възлага имота с постановление. Когато обявеният за купувач не внесе дължимата цена в срок, настъпват последиците на развалена продажба. За своята неизправност купувачът отговаря с внесения задатък. Понеже се смята постъпил в имуществото на длъжника, задатъкът се използва за удовлетворяване на взискателя / чл.493, т.1 ГПК/, а не се връща на купувача, чиято отговорност се изчерпва със задатъка. В случая обаче действията на частния съдебен изпълнител по превеждане внесения от ищцата задатък на ипотекарния длъжник след прекратяване на изпълнителното дело са процесуално незаконосъобразни. Разпоредбата на чл. 441 ГПК предвижда, че частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл.45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Тази имуществена отговорност е за вреди, които са в пряка причинна връзка с процесуално незаконосъобразното действие или бездействие на съдебния изпълнител и са резултат именно на процесуалната му незаконосъобразност. В случая оспореното от ищцата действие на частния съдебен изпълнител- отказ за връщане на внесения от нея задатък е процесуално противоправно. Частният съдебен изпълнител не е имал законово основание да върне задатъка, преди влизане в сила определението за обезсилване на изпълнителния лист, но с влизане в сила на същото за него е възникнало задължението да прекрати делото, като заличи всички последици от него. С прекратяване на изпълнителното производство се преустановяват окончателно изпълнителните действия, а извършените такива се обезсилват с обратна сила. В случая изпълнителното производство е прекратено на 20.04.2010 г. и след този момент съдебния изпълнител не е имал основание да извършва изпълнителни действия по прекратеното дело, каквото действие е и превеждане на задатъка на ипотекарния длъжник. След като с прекратяване на изпълнителното производство се обезсилват с обратна сила извършените изпълнителни действия, то задатъкът не може да служи за удовлетворение на взискателя, нито е налице основание да бъде придобит от длъжника. С обезсилването на изпълнителните действия вече не са били налице предпоставките на чл.493, ал.1 ГПК за отнемане на внесения задатък от неизправния наддавач и превеждането му по сметка на взискателя. Публичната продан не е станала и с обезсилване на изпълнителния титул, и прекратяване на изпълнителното производство задатъкът е следвало да бъде върнат на ищцата. С неправомерно предприетите от съдебния изпълнител действия по превеждане на задатъка на ипотекарния кредитор след прекратяване на изпълнителното дело същият е увредил ищцата, което увреждане се явява пряка и непосредствена последица от това незаконосъобразно действие.
От изложеното следва, че ищцата е била увредена с невърнатия задатък в размер на 6000 лв., поради което решението на въззивния съд, с което жалбоподателят е осъден да й заплати посочената сума е правилно и ще следва да се остави в сила.
На ответницата по жалбата не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като по делото не са представени доказателства такива да са направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 185 от 1.07.2011 г. по гр.д.№ 224/2011г. на Старозагорския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :