О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
Гр. С., 30.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д.№ 1582/2017 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Д. М., чрез процесуалните й пълномощници, против решение № 207/23.01.2017 г. по в.гр.д. № 3117/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав, с което е потвърдено решение от 03.06.2013 г. по гр.д.№ 461/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд. С първоинстанционното решение съдът е отхвърлил предявените от касатора срещу Р. Д. Л. в качеството му на ЕТ Р. Л. – ДЪЛГО УХО [населено място] обективно съединени искове за заплащане на равностойността на 7 000 евро, представляваща получено от ответника възнаграждение по сключен между страните договор за зъболечение, дължима с оглед лошото му изпълнение, и на сумата 52 657.22 лв. /26 865.93 евро/, представляваща стойността на лечението, необходимо за поправяне на нанесените от ответника вреди.
Касационните оплаквания против решението са за неговата неправилност, при всички хипотези на чл.281 т.3 ГПК – допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, за което са развити подробни доводи. Претендира се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което исковите претенции да бъдат уважени, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: 1/ Каква е отговорността на лечебното заведение при увреждане на пациента, в резултат на неточно лечение – договорна или деликтна; 2/ По какъв начин следва да се извърши преценка наложително ли е било извършеното от ответника „лечение” при липса на съставена медицинска документация; 3/ Чия е тежестта на доказване при: а/ вредоносен резултат след проведено лечение, независимо от квалификацията на иска като основан на деликт или договор и при: б/ липсата на медицинска документация; 4/ Следва ли ищецът да уточни във фактическите си твърдения и да докаже при пълно и главно доказване точния вид медицински манипулации, които са довели до увреждането; 5/ Какво е съдържанието на задължението за предоставяне на медицинска услуга и какъв е обемът на дължимата професионална грижа; 6/ Следва ли лекарят, осъществяващ услугата по дентална медицина да е вписан в регистъра на районната колегия на БЗС, на територията на която се установява на работа; Необходимо ли е лицето, извършващо дейността на медицинска сестра, да има съответната правоспособност и квалификация и да е вписано в съответната съсловна организация. Твърди се, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и че те са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба – ЕТ Р. Л. – ДЪЛГОТО УХО, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор заявява становище, че обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол, евентуално – че е правилно и следва да бъде оставено в сила, по съображения, изложени в отговора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като констатира, че касационната жалба е депозирана от легитимирана страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, намира, че настоящото производство е допустимо.
За да потвърди първоинстанционния съдебен акт, с който е формиран извод за неоснователност на предявените искови претенции, съставът на въззивния съд е приел следното: По претенцията за връщане на дадените 7 000 евро като цена за услугата съдът е посочил, че по делото липсват доказателства за размера на уговореното възнаграждение и допустими, с оглед цената на исковата претенция, доказателства за неговото заплащане. По претенцията за обезщетяване на имуществените вреди в размер на разходите, направени от ищцата за поправка на нанесените щети в Германия в периода 30.01.2009 г. – 14.03.2011 г., съдът е приел, че за времето от 07.08. до 17.08.2008 г. ищцата е била лекувана в кабинета на ответника, както и че манипулациите по изпиляване на зъби, вадене на нерви и запълване на канали са били извършвани от ответника Л. и от негов служител. Съобразно протокол от Комисията по професионална етика с дата 10.06.2009 г., при прегледа на ищцата е констатирано наличие на дълбоки травматични джобове на венците /оточни, ливидни, лесно кървящи/, наличие на гноен секрет, лош дъх. Според Комисията, това е резултат на неточни протезни конструкции, неправилно протезиране и неправилно проведено лечение на пет от девитализираните зъби. Заключила е, че е нужно комплексно – парадонтно, хирургично, консервативно и ново протетично лечение на ищцата. От заключението по проведената във въззивната инстанция тричленна СМЕ, което съдът е възприел като обосновано, компетентно и безпристрастно дадено, включително с оглед обясненията на вещите лица в съдебно заседание, се установява, че поради недостатъчните доказателствени материали по делото, показващи вида и резултатите от проведеното лечение през м.август 2008 г., а също и поради изцяло променения зъбен статус след проведеното впоследствие лечение в Германия, експертизата не може да даде оценка за качеството на протетичното лечение, проведено от ответника. По отношение на ендодонтския рентгенографски статус, експертната оценка е по предоставена от ищцата панорамна снимка, направена в Германия, от която се установява нужда от прелекуване на множество зъби /конкретно посочени/. Вещите лица поддържат, че експертно заключение по отношение на протетичното лечение само на база на твърдения на други лекари или инстанции, без да са установени конкретните резултати, не може да бъде направено. На база наличните по делото материали, не може да се посочи, дали определеният зъбен статус на ищцата при лечението й в Германия, поставените диагнози и проведените лечебни процедури са били необходими в резултат на некачественото лечение, осъществено от ответника, или не. Във връзка с водената медицинска документация вещите лица не са дали отговор с мотиви, че документирането и оформянето на необходимите формуляри и журнали преди и по време на лечението следва да бъде обект на ИА „Медицински одит” и е извън тяхната компетентност.
Предвид изложеното и с оглед разпределената доказателствена тежест в процеса съдът е приел, че ищцата не е установила при условията на главно и пълно доказване, че установените проблеми в устната й кухина се дължат на неправилното стоматологично лечение от страна на ответника – липсват доказателства за състоянието на зъбите й преди започването му, както и данни, колко и кои зъби са били умъртвени конкретно при това лечение, респективно, че установеното от вещите лица неправилно запълване на канали е било изпълнено от ответника. Доколкото е установено некачествено зъбно протезиране, съдът е приел, че за него ответникът не следва да носи отговорност, т.к. липсват данни именно той да е възложил конкретната работа на зъботехника. Съдът е приел, че са налице някои пропуски при водене на медицинската документация /предвид представения амбулаторен лист/ с оглед медицинския стандарт, които обаче нямат пряко отношение към качеството на изпълнението на договора за стоматологични услуги.
Настоящият съдебен състав, като съобрази задължителните указания на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС по приложението на чл.280 ал.1 ГПК, приема, че решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска до касационен контрол, по следните съображения:
За да бъде допуснато касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК /в редакция към момента на подаване на касационната жалба – 13.03.2017 г./, касаторът следва да формулира конкретни правни въпроси, от значение за изхода по делото, които са обсъдени и разрешени от въззивния съд и са обусловили правораздавателната му воля по предмета на спора, а не правилността на формираните изводи. Съдът намира, че тези предпоставки в случая не са налице. С оглед изложените по-горе мотиви, за да отхвърли иска за обезщетение, въззивният съд е приел, че по делото не са установени в изискуемата съвкупност елементите от фактическия състав на увреждането и най-вече – причинно-следствената връзка между поведението на ответника при проведеното от него лечение и имуществените вреди, претърпени от ищцата, в размер на разходите, сторени за лечението й в Германия по отстраняване на проблемите в устната кухина, настъпили след намесата на ответника. При тези решаващи съображения е без значение какъв е видът на отговорността на лечебното заведение – ЕТ, доколкото и при договорната, и при деликтната отговорност се изисква наличие на причинно-следствена връзка, а и в случая безспорно се касае за сключен договор за медицинска /дентална/ услуга. Въпросът, по какъв начин следва да бъде извършена преценката, дали извършеното от ответника лечение е било наложително, когато няма съставена медицинска документация, не е обсъждан от съда и не е обусловил решаващата му правна воля. По същите съображения е ирелевантен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и въпросът за съдържанието на задължението по предоставяне на медицинска услуга и обема на дължимата грижа. Решението не съдържа изрично произнасяне и по въпроса, следва ли ищецът да уточни и докаже всички медицински манипулации, на които е бил подложен. Липсват изложени мотиви относно това, дали лекарят и медицинската сестра следва да бъдат вписани в съответните териториални съсловни организации, за да могат да практикуват. Във връзка с въпроса за тежестта на доказване следва да се посочи, че както при договорната, така и при извъндоговорната отговорност върху ищеца стои тежестта да установи неправомерността на вредоносното действие или бездействие, настъпилите вреди, причинно-следствената връзка между двете и размерът на вредите, а доколкото въпросът е обвързан с липсата на медицинска документация следва да се отбележи, че съдът е приел, че такава документация е водена, както и че относно нея не е установено съществено нарушение, с оглед медицинските стандарти.
Неудовлетворяването на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК е достатъчно основание, за да се откаже исканият достъп до касация, съобразно цитираното по-горе ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 207 от 23.01.2017 г. по в.гр.д. № 3117/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: