4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
С. 11.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на 14 декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1080/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д. от[населено място], подадена от пълномощника й адв. В. Й., против въззивното решение на С. градски съд, ГК, ІІ „В” с-в, от 16.10.2009г. по в.гр.д. № 3762/2008г., с което е оставено в сила решението на С. районен съд, 46 с-в, от 13.06.2008г. по гр.д. № 7395/2006г., с което са отхвърлени предявените от Д. Д. против Г. А. Г. и К. И. Г. искове по чл. 26 ЗЗД и по чл. 108 ЗС.
Ответниците по касация Г. А. Г. и К. И. Г., двамата от[населено място], в представения писмен отговор молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно допускането на касационно обжалване ВКС взе предвид следното:
Въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 26 ЗЗД на Д. В. за установяване нищожност на сключения с нот. акт № 152/94г. договор между ответниците като купувачи и третото лице помагач М. М. Д. като продавач по съображения, че продажбата на недвижим имот от несобственик не води до нищожност на сделката. Такъв договор не противоречи на закона, нито го заобикаля или накърнява добрите нрави. Договорът за продажба, сключен от несобственик, няма невъзможен предмет, по него е изразено съгласие от съконтрахента, той има основание. Договорът обаче не е породил вещно-транслативен ефект, тъй като продавачът не е притежавал правото което прехвърля, съответно ответниците – купувачи не са придобили правото на собственост върху апартамента на основание сключения договор за продажба.
Претенцията за ревандикация на процесния апартамент въззивният съд е приел за неоснователна поради придобиване на имота от ответниците на основание изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност. След като е приел по изложените по-горе съображения, че договорът за продажба, с който ответниците са закупили апартамента, не е породил целените с него правни последици, е приел, че няма пречка ответниците да се позоват на друго придобивно основание, каквото е придобивната давност. Поради обстоятелството, че имотът е придобит от ответниците след вписване на исковата молба, с която се иска прогласяване нищожността на първия договор за продажба /с който тяхната праводателка е придобила същия имот/, те не са били добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70, ал. 2 ЗС. Доказано е обаче непрекъснато владение на имота като свой в продължение на 12 години, без противопоставяне от страна на ищцата.
Жалбоподателката моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по материалноправния въпрос приложим ли е институтът на придобивната давност в случай, че послужилата за начало на владението сделка е сключена след вписване на исковата молба за прогласяване нищожност на сделката, с която е извършено първоначалното разпореждане с имота, които въпрос според касатора е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата и на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона. Прилага решение № 1104/2006г. ІV-Б г.о. ВКС и решение № 130/2009г. І г.о. ВКС.
ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване поради това, че не се констатира твърдяното противоречиво прилагане на разпоредбите на чл. 70, ал. 1 и 2 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС.
С първото от приложените решения ВКС се е произнесъл по прилагането на чл. 112, 114 и 115 ЗС и чл. 19, ал. 3 ЗЗД като е приел, че при извършени с един недвижим имот няколко отчуждителни сделки, при спор за собственост решаващо обстоятелство е вписването на исковите молби – правото принадлежи на този, който е извършил вписване преди другите и затова вписаните актове се противопоставят на третите лица. В настоящия случай въпросът за действието на вписването на исковата молба /за прогласяване нищожността на договора за продажба, сключен между Д. В. и Д. Н./ няма отношение към мотивите на съда за неоснователност на ревандикационния иск и към поставения въпрос за действието на придобивната давност. Освен това следва да се отбележи, че въззивният е дал правилен отговор на въпроса за действието на вписването в настоящия случай. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1, б. „а” ЗС вписването на исковата молба, с която се иска констатиране нищожността на първия договор за продажба, има оповестително действие по отношение на третите лица. Второто от представените решения е по прилагането на чл. 113 ЗС и на чл. 121, ал. 3 ГПК /отм./ и също няма отношение към въпроса за придобивната давност.
Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Институтът на придобивната давност е приложен от въззивния съд според точния смисъл на закона /чл. 79, ал. 1 ЗС/ и съдебната практика. Правоизключващото възражение на ответниците за придобиване на процесния имот на основание изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност, е прието от въззивния съд за основателно по съображения, че е установена фактическа власт върху имота за период по-дълъг от 10 години, чрез упражняване от ответниците на собственическите правомощия за себе си, без противопоставяне от страна на собственика и без прекъсване. Вписването на исковата молба за прогласяване нищожността на договора за продажба, сключен между Д. В. и Д. Н., няма за последица спиране или прекъсване на давността. Придобивната давност се прекъсва с предявяването на иск за собственост срещу владелеца и спира да тече докато трае процесът по този иск.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд, ГК, ІІ „В” с-в, от 16.10.2009г. по в.гр.д. № 3762/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: