3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
С. 03.01.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 4993/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. Г. Ч., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, 10 с-в, № 625 от 29.03.2013г. по в.гр.д. № 4217/2012г. в частта, с която е потвърдено решението на Благоевградския окръжен съд, № 25 от 02.03.2012г. по гр.д. № 330/2011г. в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищците законната лихва за забава върху присъденото обезщетение от 140 000 лв. за периода от 02.09.2006г. до 28.11.2012г. и в частта, с която е осъдено да заплати на ищците 15 000 лв. разноски по делото като прави възражение за прекомерност.
Ответниците по касация Б. К. С. и Мария М. С. в представения писмен отговор от пълномощника им адв. Г. Ю. молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е отхвърлил предявения от Мария и Б. С. против [фирма] иск по чл. 49 ЗЗД поради извършено в хода на производството плащане на присъдената с присъда по нохд № 250/2007г. Бл.ОС сума за обезщетение на неимуществените вреди от смъртта на сина им К. Б. С., от евентуалния ответник [фирма]. Във въззивната инстанция са представени писмени доказателства за извършеното плащане от застрахователя в изпълнение на задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност” с главния ответник [фирма] на цялата присъдена сума от по 70 000 лв. на всеки от ищците. Съдът е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е присъдена законната лихва за периода преди деня на плащането. Присъдил е на ответниците по жалбата Мария и Б. С. 15 000 лв. разноски по делото.
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК поради противоречие на въззивното решение на ТР № 2/2010г. О. на ВКС по въпросите:
1. Допустим ли е иск срещу работодателя при наличието на застраховка за риска „Гражданска отговорност” и кой следва да бъде предпочитан и кой евентуален ответник?
2. След като евентуалния ответник е заплатил в хода на производството пред въззивния съд главниците по исковете за обезщетение за неимуществени вреди, предпочитаният ответник дължи ли лихви върху тези главници и разноски по делото. К. счита, че с плащането на главниците евентуалният ответник прави признание на иска и следва той да бъде осъден да заплати лихвите и разноските по делото.
Прилага посоченото по-горе Тълкувателно решение, с което е прието, че при уважен иск срещу деликвента по чл. 45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, съответно по действащия чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.
ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с ТР № 2/2010г. О. на ВКС по първия от поставените въпроси, тъй като предмет на тълкувателното решение е допустимостта на иск на увреденото лице по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, а не по поставения от касатора въпрос за допустимостта на иск по чл. 49 ЗЗД срещу работодателя при наличието на застраховка за риска „Гражданска отговорност” и кой следва да бъде предпочитан и кой евентуален ответник. По поставения от касатора въпрос е налице задължителна за въззивния съд съдебна практика на ВКС, която е съобразена. С решение № 304/7.11.2011г. по гр.д. № 1749/2010г. ВКС ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че в случаите, когато искът е бил предявен и уважен само срещу прекия причинител, пострадалият има правен интерес в друг процес да установи, че солидарно отговорен с него е възложителят на работата. В същия смисъл са и решение № 823/14.03.2011г. по гр.д. № 1022/2009г. ІV г.о. ВКС и решение № 581/30.09.2010г. по гр.д. № 1019/2009г. ІІІ г.о. ВКС.
В обобщение, с посочената по-горе практика на ВКС – ТР и решенията по чл. 290 ГПК, се приема, че е допустим както искът на увреденото лице по чл. 49 ЗЗД срещу работодателя, така и претенция по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Кой да бъде предпочитан и кой евентуален ответник е по преценка на ищеца. Наличието на застраховка „Гражданска отговорност” не определя по императивен начин надлежния ответник.
Не се констатира противоречие в съдебната практика и по втория въпрос. Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид отговора на първия въпрос. Искът е отхвърлен поради направено в хода на делото плащане, поради което ответникът дължи както лихвата за забава до момента на плащането, така и разноските по делото. Искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направено пред въззивната инстанция. Съгласно приетото с ТР № 6/6.11.2013г. ОСГТК на ВКС, с приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. Тъй като касаторът не е направил своевременно искане за намаляване на разноските поради прекомерност, настоящата инстанция не може да обсъжда размера им.
По изложените съображения ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответниците по касация следва да се присъдят 7500 лв. разноски по делото за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, 10 с-в, № 625 от 29.03.2013г. по в.гр.д. № 4217/2012г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], да заплати на Б. К. С. и Мария М. С., двамата от [населено място], [община], сумата 7500 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: Членове: