3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
Гр.София, 13.01.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 669 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /н./, [населено място] срещу решение № 485/21.07.14г., постановено по т.д.№ 159/14г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 374/29.08.13г. по т.д.№ 23/07г. на Старозагорския окръжен съд в частта за отхвърляне на предявения от касатора против Национална агенция на приходите, [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ, че не дължи суми за държавни вземания в размер на разликата между 110470.93 лв. и сумата от 15594175.53 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът Национална агенция на приходите, [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че вземанията на агенцията срещу дружеството в производство по несъстоятелност произтичат от преоформени необслужвани кредити, данъчно-ревизонни актове, наказателни постановления, разпореждания на Р., задължения по ЗМДТ и по изпълнителни листове. Обсъдено е възражението на длъжника, че върху част от документите за уведомяване на задълженията подписите не са положени от изпълнителните директори на дружеството, като е прието, че някои от документите са подписани от синдика на дружеството, но задълженията се установяват и от заключенията на счетоводните експертизи, изслушани по делото.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя въпросите за обвързаността на въззивния съд от изложеното в подадената въззивна жалба и за излагането на мотиви в постановеното съдебно решение.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора. Бланкетното позоваване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор.
Касаторът не е изпълнил задължението си да формулира правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е от значение за решаването на спора. Отговорите на поставените въпроси са ясни, а въззивното решение съответства и на разясненията, дадени в ТР №1/13г. от 09.12.13г. на ОСГТК на ВКС.
Във въззивната жалба са били направени оплаквания, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като не отложил делото по молба на негов представител. Според разясненията в т.2 на ТР №1/13г. на ОСГТК на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност, като дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. В този смисъл съставът на апелативния съд е обсъдил заявените във възивната жалба основания за неправилност на първоинстанционното решение. Втората част от изложението на касатора по чл.284, ал.3, т.1 ГПК относно излагането на мотиви от въззивния съд е изцяло по обосноваността на обжалваното решение и не представлява основание за допускане на касационно обжалване. Следва да се има предвид и обстоятелството, че апелативният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение съгласно чл.272 ГПК, като е изложил собствени мотиви съобразно с въведените с въззивната жалба пороци на решението.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 485/21.07.14г., постановено по т.д.№ 159/14г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.