1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
гр. София, 27.04.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 880 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на З. Т. А., [фирма] и [фирма], двете дружества, представлявани от управителя А., срещу определение № 32613 от 13. 12. 2017 г. по ч. гр. д. № 11184/2017 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на З. А., подадена лично и в качеството на управител на дружествата с цитираните наименования, срещу определение от 6. 07. 2017 г. по гр. д. № 37763/2017 г. на СРС, ГО, 71 състав в частта, с която е прекратено производството по делото спрямо ответниците – председател на 62-ри състав, ГО на СРС, по ч. гр. д. № 44444/2012 г., председател на 65-ти състав, ГО на СРС, по ч. гр. д. № 44446/2012 г., председател на 79-ти състав, ГО на СРС, по ч. гр. д. № 44445/2012 г. и ЧСИ М. Ц. с рег. № 840 от РКЧСИ, и в частта, с която е върната като недопустима исковата молба в частта по предявените от З. Т. А. като управител на [фирма] искове.
Поддържа се, че определението на въззивния съд е неправилно и се прави искане за отмяната му. Частните жалбоподатели се позовават на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, приема следното.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди определението от 6. 07. 2017 г. по гр. д. № 37763/2017 г. на Софийски районен съд в частите му за прекратяване на производството по исковете по чл. 270, ал. 2 ГПК на жалбоподателите по отношение на ответниците – председатели на 62-ри състав, ГО на СРС, по ч. гр. д. № 44444/2012 г., на 65-ти състав, ГО на СРС, по ч. гр. д. № 44446/2012 г., на 79-ти състав, ГО на СРС, по ч. гр. д. № 44445/2012 г. и ЧСИ М. Ц. с рег. № 840 от РКЧСИ, въззивният съд е приел, че тези лица не са надлежни ответници по исковете с посоченото правно основание, съответно предявените срещу тях искове са недопустими. Посочил е, че надлежни страни по иска за прогласяване нищожността на съдебен акт са страните в съдебното производство, по което е постановен атакуваният по отношение на действителността му краен съдебен акт. Тъй като в случая предмет на претендираната нищожност са заповеди за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, този порок на съдебните актове, според въззивния съд, може да бъде установяван по иск на длъжника, предявен срещу заявителя, или легитимиран ответник по исковете на длъжниците за прогласяване нищожността на издадените заповеди за изпълнение е само заявителят [фирма]. Потвърждаването на първоинстанционния акт за връщане на исковата молба в частта по предявените от [фирма], представлявано от З. А., искове като правилен в атакуваното въззивно определение е мотивирано с липсата на представителна власт на А. да предяви исковете по чл. 270, ал. 2 ГПК от името на дружеството с оглед постановеното решение за обявяване в несъстоятелност на дружеството, подлежащо на незабавно изпълнение, и прекратяване на правомощията на управителя му /чл. 711, т. 3 ТЗ/.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Предвид позоваването от частните жалбоподатели на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за достъп до касация трябва да се изтъкне, че съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, намиращо приложение и по отношение на частните касационни жалби на основание чл. 274, ал. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящия случай частните жалбоподатели само формално са изпълнили изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за излагане на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като в инкорпорираното в частната касационна жалба изложение не са посочили кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Жалбоподателите са обосновали приложното поле на касационния контрол с твърдения, че изводите в обжалваното определение противоречат на актове на Съда на Европейския съюз. Изложеното от тях обаче се изчерпва с повторение на доводите от частната жалба срещу първоинстанционния акт, с позоваване на липсата на мотиви в обжалвания акт на въззивния съд и с възпроизвеждане на основанията за нищожност на издадените заповеди за изпълнение – противоречие с правото на Европейския съюз и с актове на Съда на Европейския съюз. Касае се от една страна до оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно определение, които могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване и съответно да обосноват касирането на въззивния акт като неправилен, и от друга до основания за твърдяната нищожност на съдебните актове, чието съществуване се преценява при произнасянето по същество по предявените искове по чл. 270, ал. 2 ГПК. Не се посочват обаче правният въпрос или правните въпроси, чието разрешаване от въззивния съд е обусловило изводите за недопустимост на предявените искове по чл. 270, ал. 2 ГПК по отношение на председателите на съдебни състави при СРС и на частен съдебен изпълнител М. Ц. и за наличието на предпоставките за връщане на исковата молба в частта по предявените от [фирма], представлявано от управителя А., искове. Служебното извеждане и формулиране на въпроса от касационния съд е недопустимо предвид указанията в т. 1 на цитираното тълкувателно решение. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на значимия правен въпрос от жалбоподателите е достатъчно основание за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол. Касаторите не са изложили и конкретни твърдения за наличието на поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за достъп до касация.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 11184/2017 г. на Софийски градски съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 32613 от 13. 12. 2017 г. по ч. гр. д. № 11184/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, III-В състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: