РЕШЕНИЕ
№ 202
София, 30.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 75/2009 година.
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение №60/29.01.2009 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване на въззивно решение №174/21.7.2008 г. по гр.д. №1494/2007 г. по описа на Софийския градски съд в.к., ІV-А състав, по процесуалноправен въпрос за допускане на повече от един свидетел с оглед разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК/отм./ и предвид т.VІІ, абзац втори от ППВС №6/1968 г.
Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение, с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ, предявени от Д. И. М. от град С. против “Ч” Е. – София.
Касационното обжалване е допуснато поради твърдяно от касационния жалбоподател противоречие по процесуалноправен въпрос относно изводите на въззивната инстанция по приложението на чл.129, ал.2 ГПК/отм./ и т. VІІ, абзац втори от ППВС №6/1968 г., изразяващи се според касатора в това, че въззивната инстанция не е удовлетворила искането за допускане на двама свидетели, а е допуснала само един, а впоследствие в мотивите е приела, че не са доказани твърдяните от работодателя факти и обстоятелства.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационния жалбоподател “Ч” Е. – София, адв. В.
Ответникът по касация Д. И. М., посредством процесуалния си представител адв. И, оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, становищата на процесуалните представител на страните, изразени в съдебно заседание и въпросът, поради който въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, намира следното:
Разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК/отм./ предвижда, че “Когато за установяване на едно и също обстоятелство страната сочи повече свидетели, съдът може да допусне само някои от тях. Останалите свидетели се допускат, ако призованите не установяват спорното обстоятелство”.
От друга страна, т.VІІ, абзац втори от ППВС №6/1968 г. сочи, че съдът е длъжен и без искане на страната да допусне до разпит като свидетели недопуснати такива, ако вече разпитаните не са потвърдили обстоятелствата, за установяването на които са били посочени.
С въззивното си решение Софийският градски съд е приел, че от разпита на свидетеля на работодателя – касационен жалбоподател, Ч. , не се установява извършването на законосъобразен подбор.
С оглед изложеното в мотивите на въззивното решение ВКС намира, че не е налице противоречие между приетото от въззивната инстанция в постановеното решение по поставения процесуалноправен въпрос и разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК/отм./ с оглед т.VІІ. абзац втори от ППВС №6/1968 г. Визираната правна норма представлява правна възможност за съда когато страната сочи повече от едни свидетел да допусне само някои от тях. Това означава, че съдът може да допусне разпита само на един свидетел при заявени двама. Поради това законът е приложен точно.
Относно визираната от касационният жалбоподател т.VІІ, абзац втори от ППВС №6/1968 г. съдът намира, че същата е неотносима към конкретния правен спор с оглед действащия към момента на разглеждане на делото и приложим процесуален закон. Производството по делото е протекло при действието на изменения ГПК/1951 г./ със ЗИДГПК/ДВ, бр.124 от 1997 г., в сила от 01.4.1998 г./. Посоченото изменение ограничава в значителна степен служебното начало и разширява действието на диспозитивното и състезателното начала. Освен това в процесния случай въззивната инстанция не е отказала допускането на втори свидетел на ответника по исковата молба/касатор/. С протоколно определение от 06.12.2007 г. по гр.д. №1494/2007 г. СГС е постановил, че допуска до разпит по един свидетел на страните, като в случай, че спорните обстоятелства не се установят им дава възможност да ангажират други гласни доказателства в същото съдебно заседание. В проведеното на 22.5.2008 г. съдебно заседание са разпитани по един свидетел на всяка от страните, като след приключване на разпита нито една от тях не е заявила искане за допускане на нови гласни доказателства. Нещо повече, процесуалните представители на страните категорично са заявили, че няма да сочат нови доказателства. Това означава, че страните десезират съда за допускане до разпит на други свидетели.
Поради това изводите на съда по поставеният и разгледан процесуален въпрос не сочат на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Неоснователно е и оплакването за неправилни изводи на СГС относно разпоредбата на чл.329 КТ. Работодателят е този, който следва да докаже законосъобразността на извършеното уволнение. Това той не е сторил нито с показанията на свидетеля Ч, нито с ангажираните писмени доказателства, които представляват частни свидетелстващи документи.
Поради това касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение – в сила.
Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза първа ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №174/21.7.2008 г. по гр.д. №1494/2007 г. по описа на Софийския градски съд в.к., ІV-А състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: