Определение №205 от 41799 по гр. дело №3004/3004 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 205/09.06.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на шести юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3004 по описа за 2014 г.
Д. И. Ц. обжалва решение № 46/ 30.01.2014 г. по гр. д. № 608/ 2013 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 122 от 16.05.2013 г. по гр. д № 1156/ 2012 г. по описа на Районен съд – Ботевград и е отхвърлен искът на касатора за осъждане на [община] на основание чл. 108 ЗС да предаде владението върху 90 кв. м, представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор 058815. 305. 248 в Б..
От ответника [община] не постъпва отговор по касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира за недопустима. Съображенията за това са следните:
Решението отрича титулярството на ищеца като собственик на спорната (реална) част от имота. В исковата молба не е посочена цена на иска по чл. 108 ЗС. В изпълнение на указания на първостепенния съд, дадени на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, с молба от 07.08.2912 г. ищецът е представил данъчна оценка за 2012 г. (годината на предявяване на иска) и платежен документ за внесена държавна такса. Данъчната оценка за целия имот е 7009. 60 лв. Платената държавна такса е 50. 00 лв. Следователно с молбата от 07.08.2012 г. ищецът е изразил своето становище, че иска в защита на собствеността върху реалната част от имота е с цена не по-висока от 5 000 лв. Това е така, защото съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, размерът на цената на иска за собственост върху имот е равна на данъчната оценка, а съгласно чл. 71, ал. 2 ГПК, когато предмет на делото е право на собственост върху имот, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска. С приключване на първото по делото заседание пред първата инстанция е преклудирана възможността да се повдига въпросът за цената на иска (чл. 70, ал. 1 ГПК). Следователно касационната жалба има за предмет въззивно решение по гражданско дело с цена на иска до 5 000 лв. Чл. 280, ал. 2 ГПК изключва нейната допустимост.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ПО СЪЩЕСТВО касационната жалба на Д. И. Ц. ЕГН [ЕГН] срещу решение № 46/ 30.01.2014 г. по гр. д. № 608/ 2013 г. по описа на Софийски окръжен съд.
Определението може да се обжалва от Ц. с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването на преписа пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар