Определение №208 от 41325 по гр. дело №1029/1029 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208

С. 20.02.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 февруари две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1029/2012 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община [населено място], Област Т., подадена от процесуалния представител адв. Б. Р., срещу въззивното решение на Търговищкия окръжен съд, № 102 от 02.07.2012г. по в.гр.д. № 176/2012г., с което е потвърдено решението на Поповския районен съд, № 37 от 27.03.2012г. по гр.д. № 630/2011г., с което е осъдена Община [населено място] на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на А. А. И. 15 000 лв., на К. Е. С. 10 000 лв., на С. Е. С. 10 000 лв. и на С. Е. С. 10 000 лв., които суми представляват обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател Е. С. И..
Ответниците по касация А. А. И., К. Е. С., С. Е. С. и С. Е. С., всички от [населено място], не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
К. Община [населено място] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за предпоставките за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради противоречие на въззивното решение на практиката на ВКС. Прилага решение № 58 от 29.04.2011г. по т.д. № 623/2010г. ІІ г.о. ВКС и решение № 159 от 24.11.2010г. по т.д. № 1117/2009г. ІІ т.о. ВКС, и двете постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е прието, че намаляването на дължимото от деликвента обезщетение не е обусловено от преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането. Приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилото увреждане, при обективно съпричиняване от страна на пострадалия.
В. съд е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд както по отношение на установените по делото факти, така и относно правните изводи, като е изложил допълнително и свои мотиви. По поставения в изложението въпрос относно прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, че пострадалият не е допринесъл за настъпилата смърт. Изложени са мотиви, че не е установена точната причина за падането в необезопасената шахта на пътя, собственост на Община [населено място], поради което съдът не намира вина в действията на пострадалия. Освен това като е обсъдил възрастта, здравословното състояние на починалия И. и обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, съдът е приел, че наследодателят на ищците не е допринесъл за настъпилата смърт. На доводите във въззивната жалба, че падането на починалия в шахтата е по причина, свързана единствено с неговото неправомерно движение по пътя, въззивният съд е изложил мотиви, че ответникът не се е позовал на конкретна правна норма, която да урежда задълженията на пострадалия като пешеходец, които той е нарушил.
Предвид изложеното ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с приложената практика на ВКС. Чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд въззивният съд е обосновал липсата на основание за намаляване на обезщетението съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД не само с липса на виновно поведение на пострадалия, но на каквото и да е съпричиняване от негова страна на настъпилата смърт. Допълнително изложените мотиви от въззивния съд са в отговор на конкретни оплаквания във въззивната жалба, но те не изчерпват мотивите на съда в тази насока, както смята касаторът.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Търговищкия окръжен съд.
Водим от горното ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Търговищкия окръжен съд, № 102 от 02.07.2012г. по в.гр.д. № 176/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар