Определение №208 от 42100 по ч.пр. дело №1041/1041 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 208

гр. София,06.04.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

П.: Ценка Георгиева
Членове: Илияна Папазова
Майя Русева

като изслуша докладваното от съдия Ц. Г. ч. гр. д. № 1041/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. М. Х., подадена от пълномощника му адв. В. И. И. – К., срещу определение № 343 от 01.12.2014 г. по в. гр. д. № 420/2014 г. на Апелативен съд – [населено място], с което е потвърдено разпореждане № 1117 от 17.09.2014 г. по гр. д. № 395/2014 г. на Ловешкия окръжен съд.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
ВКС допуска касационното обжалване на тези определения когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното:
С разпореждане № 1117 от 17.09.2014 г. по гр. д. № 395/2014 г. Окръжен съд – [населено място] е оставил без уважение искането на И. М. Х. да бъде освободен от заплащане на държавна такса по въззивна жалба вх. № 5446 от 25.08.2014 г. и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
С частна жалба вх. № 6323 от 07.10.2014 г. разпореждането е обжалвано пред Апелативен съд – [населено място], който с определение № 343 от 01.12.2014 г. по в. гр. д. № 420/2014 г. е потвърдил първоинстанционното разпореждане. Приел е, че молителят е в сравнително млада трудоспособна възраст, притежава лек автомобил, както и налични суми по банкови сметки, независимо от малкия им размер, не е заличен като ЕТ от търговския регистър, поради което следва да се приеме, че не е доказано обстоятелството за липсата на получени доходи от развивана търговска дейност.
Частният жалбоподател И. М. Х. обжалва въззивното определение с доводи, че единствените средства, с които петчленното му семейство разполага са от заплатата на майката Н. Г. в размер на 340 лв. и че мотивите на апелативния съд не могат да обосноват отказа за освобождаване от държавна такса и разноски за въззивното производство. В приложеното към частната касационна жалба изложение на касационните основания моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че въззивният съд в противоречие със задължителната практика на ВКС е кредитирал факта, че касаторът е едноличен търговец и само въз основа на това обстоятелство е приел, че лицето развива дейност, от която да реализира доходи и следва да може да поеме разноските по делото; и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „заплащането на адвокатски хонорар и държавни такси за експертизи в предходен момент от момента на възникване на задължението за заплащане на държавна такса, основание ли е за отказ от освобождаване от заплащане на такава”. Смята, че така изведения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като липсва задължителна практика на ВКС.
ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. По отношение изведеното първо касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и освен това приложената от касатора практика няма задължителен характер. Отделно от това сам по себе си фактът, че касаторът е собственик и представител на ЕТ не е единствен и определящ за формиране изводите на апелативния съд, който в обжалваното определение се е позовал на ред други обстоятелства, въз основа на които е отказал освобождаване от държавна такса и разноски за производството.
По отношение изведения правен въпрос ВКС намира, че не е от значение за изхода на делото, тъй като този въпрос е обусловил правните изводи на първоинстанционния съд в потвърденото разпореждане от 17.09.2014 г., но не е послужил за формиране изводите на въззивния съд. В. съд не се е позовавал на обстоятелството, че преди година касаторът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 4620 лв., както и възнаграждение за вещи лица по исканата му експертиза в размер на 1200 лв.
Отделно от това следва да се отбележи, че в чл. 23, ал. 4, т. 7 З. /отм./ е предвидена възможност съдът да разреши извършване на разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, когато това е необходимо за заплащане на разноски, но разрешението се издава въз основа на мотивирана молба от заинтересованото лице – съгласно ал. 5 на същия текст. Такова искане в случая не е направено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 343 от 01.12.2014 г. по в. гр. д. № 420/2014 г. на Апелативен съд – [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П.:
Членове:

Определение №864 от по гр. дело №691/691 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н   И   Е № 864 София, 15.07.2009 година                                   В ИМЕТО НА НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско

Прочети »

Определение №87 от по търг. дело №693/693 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                                  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                       № 87Гр.София, 10.02.2009г.     ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в

Прочети »
Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest