Р Е Ш Е Н И Е
№ 208
София, 02.11.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, ІІ-ро т.о. в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
при участието на секретаря Александра Ковачева
като изслуша докладваното от съдията Е. Стайков т.д. № 507/2017г. по описа на ВКС, ТК, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.47 и сл.ЗМТА.
Образувано е по исковата молба на М. А. В. (уточнена и допълнена с молба от 4.04.2017г.) против [фирма]– [населено място], за отмяна на основание чл.47 т.2 и т.4 ЗМТА на арб.решение №5943/18.01.2016г., постановено по арб.дело №5943/2015г на арбитражен съд „А. Юстициарум” С. – [населено място].
В исковата молба на М. В. се поддържа, че ищцата е узнала за арбитражното решение на 01.12.2016г., когато е получила покана за доброволно изпълнение, връчена й от ЧСИ Б. Б. по изп.дело №20168560402265. Твърди се, се липсват договорни отношения между страните по делото, както и че липсва валидна арбитражна клауза, тъй като между ищцата и ответното дружество няма подписано арбитражно споразумение по см. на чл.7 ал.2 ЗМТА-основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47 т.2 ЗМТА. Същевременно се сочи, че ищцата никога не е била уведомявана за образуваното против нея арбитражно дело, с което е било нарушено правото й за вземе участие в арбитражното производство- основание за отмяна по чл.47 т.4 ЗМТА.
В отговора на исковата молба, депозиран на 15.05.2017г., ответникът [фирма] поддържа, че предявеният иск е недопустим, поради неспазване на тримесечния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА за атакуване на арбитражното решение. Сочи се, че арбитражното решение следва да се счита за редовно връчено на М. В. на 21.01.2016г., когато служител на дружеството-куриер е посетило посочения от ищцата адрес в договора за револвиращ заем №50038885627/22.04.2013г. и когато в товарителницата е отбелязано, че лицето е „непознато на адреса”. Ответното дружество обосновава редовното връчване с клаузата на чл.13.4 от Общите условия към ДРЗ и разпоредбата на чл.32 ал.1 ЗМТА, което обуславя недопустимостта на исковата молба. Същевременно в отговора на исковата молба се излагат доводи за неоснователност на исковата претенция поради наличието на валидна арбитражна клауза в договора за револвиращ заем, който ищцата е подписала като солидарен длъжник на заемателя и поради редовното призоваване й за арбитражното производство по реда на чл. чл.13.4 от Общите условия към ДРЗ. В отговора е отразено становището на ответното дружество относно приложението на пар.6 от ПЗР към ЗИДГПК и на новите разпоредби на чл.3 ал.4 З. и ана чл.47 ал.2 ЗМТА.
В откритото заседание, проведено на 25.10.2017г., пълномощникът на ищцата поддържа предявения иск като сочи, че арбитражното решение е нищожно с оглед разпоредбите на чл.19 ал.1 ГПК и на чл.47 ЗМТА. Претендира разноски в размер, уточнен в приложения списък по чл.80 ГПК.
Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Искът за отмяна на арбитражното решение е допустим като предявен от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА.
С решение №5943/18.01.2016г., постановено по арб.дело №5943/2015г на арбитражен съд „А. Юстициарум” С. – [населено място]. са осъдени И. Б. С. и М. А. В. да заплатят като солидарни длъжници на [фирма] сумата 1 598.49лв., ведно със законната лихва от датата на постановяване на решението, сумата 85лв. – разноски по делото и сумата 341.89лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Неоснователно е становището на ответното дружество, че арбитражното решение следва да се счита за редовно връчено на М. В. на 21.01.2016г. по реда на чл.13.4 от Общите условия към договора за револвиращ заем №50038885627/22.04.2013г. Видно от приложената по делото товарителница №5100013090474, решението е било изпратено на М. В. чрез куриерска фирма [фирма] на адреса, посочен в картата на клиента към договора – [населено място], кв.Х. дол” бл.12 ап.8, но пратката не е доставена от куриера като последният е отразил на плика „непознат на адреса”. Втори опит за изпращане на решението на същия или на друг адрес на М. В. не е правен от арбитражния съд.
Настоящият състав намира, че в случая не е налице редовно връчване на съобщението на 21.01.2016г. От една страна не е налице някое от изчерпателно изброените условия за фингирано връчване по реда в чл.13.4 от ОУ към договора, където като основание е посочено „непознат адрес”, а не „непознат на адреса”. Но дори ако се приеме, че по посочения начин куриерът е удостоверил, че адресатът не живее на адреса (макар, че от отразеното в товарителницата не става ясно откъде куриерът черпи тази информация), то в случая не е налице фикцията по чл.32 ал.1 ЗМТА доколкото арбитражният съд не е предприел действия по старателното издирване на получателя на решението. В картата на клиента към договора е посочен и служебен адрес на М. В., на който не е правен опит за връчване. Настоящият състав споделя виждането в решение №20/4.02.2016г. по т.д.№2893/2015г. на ВКС, ІІ т.о. за императивния характер на нормите на ЗМТА относно уведомяването на страните, които норми не могат да бъдат дерогирани с договорни клаузи. При това положение следва да се приеме, че ищцата е уведомена за решението на 01.12.2016г., когато е получила поканата за доброволно изпълнение, връчена й от ЧСИ Б. Б. по изп.дело №20168560402265, което от своя страна обуславя спазване на тримесечния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА с факта на депозиране на исковата молба на 1.03.2017г.
Отмяната по реда на чл.48 ЗМТА е правен способ за защита срещу решения на арбитражни органи и съдилища, които са валидни и пораждат присъщите им правни последици. Поради това, преди да се произнесе по въведените с исковата молба основания по чл.47 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, Върховният касационен съд е длъжен да извърши служебно проверка за валидността на решението.
Със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.8/24.01.2017 г., е изменена разпоредбата на чл.19 ал.2 ГПК като е въведена забрана за постигане на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на чл.13 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДР З./. Според легалната дефиниция на §13 т.1 ДР З., „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност”. Със същия ЗИДГПК е създадена нова алинея 4 на чл.3 З., предвиждаща, че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на З., е недействителна. В §6, ал.2 ПЗР ЗИДГПК е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитруеми потребителски спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на §13 т.1 ДР З., да бъдат прекратени, като по този начин е отречена възможността тези производства да приключат с постановяване на арбитражно решение. С §8 т.5 ЗИДГПК е изменена и разпоредбата на чл.47, ал.2 ЗМТА и според действащата след изменението редакция арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.
Законодателните промени, извършени със ЗИДГПК (обн. в ДВ бр.8/2017г.), са приложими и за висящите пред Върховния касационен съд производства по чл.48 ЗМТА за отмяна на арбитражни решения, постановени по спорове с участие на потребител по смисъла на §13 т.1 ДР З., образувани преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е тълкуването, дадено от Конституционния съд на РБ в т.3 от решение №9/24.10.2012г. по конституционно дело №15/2002г., че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий, който е факултативен, е предявяването на иск по чл.47 ЗМТА пред компетентния държавен съд – Върховен касационен съд. След като към момента на влизане в сила на посочения ЗИДГПК защитата срещу арбитражното решение е преминала в своя втори стадий и Върховният касационен съд е сезиран с иск за отмяна на решението на някое от основанията по чл.47 ЗМТА, подаден от надлежна страна в срока по чл.48 ал.1 ЗМТА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл.19 ал.1 ГПК и чл.47 ал.2 ГПК, първата от които изключва императивно разрешаването на потребителски спорове от компетентността на арбитража, а втората обявява за нищожни арбитражните решения, постановени по спор с участие на потребител. Ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл.19 ал.1 ГПК е неарбитруем, същото е нищожно по силата на чл.47 ал.2 ЗМТА и Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността, без да разглежда по същество въведените с исковата молба основания по чл.47 ЗМТА. Нищожното решение не поражда присъщите на арбитражното решение правни последици и при констатирана нищожност не подлежи на отмяна по реда на чл.48 ЗМТА.
Правомощието на Върховния касационен съд да прогласи нищожността на арбитражното решение се обосновава и с новата ал.5 на чл.405 ГПК, създадена със ЗИДГПК от ДВ бр.8/2017г., съгласно която съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА (в настоящия случай видно от представеното определение по гр.д.№488/2017г. на САС е оставено без уважение искането на [фирма] за издаване на изпълнителен лист против М. В.). Разпоредбата на чл.405 ал.5 ГПК е процесуална и поражда незабавно действие от влизането й в сила, което означава, че се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, покриващи критерия за нищожност по чл.47 ал.2 ЗМТА. С чл.405 ал.5 ГПК преценката за нищожност на арбитражното решение е възложена на окръжния съд, компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист. По аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността е в правомощията и на Върховния касационен съд, пред когото е предявен иск за отмяна на арбитражно решение на основанията по чл.47 ЗМТА, производството по който не е приключило с постановяване на решение към датата на влизане в сила на ЗИДГПК (обн. ДВ бр.8/2017г.).
С постановеното арбитражно решение №5943/18.01.2016г., постановено по арб.дело №5943/2015г на арбитражен съд „А. Юстициарум” С. – [населено място], чиято отмяна по реда на чл.48 ЗМТА, е разрешен спор за дължими от ищцата суми по договор за потребителски кредит /револвиращ заем/ от 22.04.2013г. Ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл.13 т.1 ДР З., поради което спорът е потребителски и съгласно чл.19 ал.1 ГПК (ред. ДВ бр.8/2017г.) е неарбитруем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно, съгласно чл.47 ал.2 ЗМТА (ред. ДВ бр.8/2017г.). При тези обстоятелства и с оглед изложените по-горе съображения Върховният касационен съд следва да прогласи по иска на М. В. нищожността на арбитражното решение, без да разглежда поддържаните в исковата молба основания за неговата отмяна.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответното дружество следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в размер на 869.94лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА по иска на М. А. В. за нищожно арбитражно решение №5943/18.01.2016г., постановено по арб.дело №5943/2015г на арбитражен съд „А. Юстициарум” С. – [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на М. А. В. – ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк]бл.12 ап.8, сумата 869.94лв. /осемстотин шестдесет и девет лева 94ст./ – разноски по делото
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :