3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София, 14.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Стоил Сотиров
Членове: Илияна Папазова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 1504/18 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на К. И. Б. [населено място] срещу определение от 07.03.2018г., по в.гр.д. 4157/17г. на Софийски апелативен съд, с което е отказано предоставяне на безплатна правна помощ.
Макар че жалбоподателят е подал бланкетна частната жалба, същата е допустима, тъй като е подадена в срок и производството по чл. 274, ал.2 ГПК се развива при условията на пълен въззив, а не е ограничено от посоченото в жалбата.
При разглеждането на частната жалба по същество обаче, ВКС не намира основания за уважаването и, защото безплатната правна помощ при условията на чл. 23, ал.3 ГПК се предоставя на страната, която няма средства да плати адвокатско възнаграждение.
В случая К. Б. е поискал от Софийски апелативен съд предоставяне на безплатна правна помощ за обжалване на въззивното решение по делото и процесуално представителство пред ВКС, поради липса на средства за плащане на адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение САС ГО 12- състав е отхвърлил искането за предоставяне на правна помощ, тъй като в Имотния регистър по партидата на молителя са вписани актове за собственост върху апартамент в [населено място] на [улица]с площ от 108,57кв.м., земя, вилна сграда и пристройка към нея в м.“С.- Д.“, включително и искове молби за защита на вещни права върху множество поземлени имоти в [населено място], [улица]и в[жк], а в декларацията за имотно състояние молителят е декларирал, че не притежава недвижими имоти.
Констатираното противоречие между вписването в Имотния регистър и имуществената декларация не е отстранено от молителя и също така частната жалба не съдържа доводи за това кое е вярното от двете. При това положение, ВКС намира, че частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 83, ал.2, т.2 ГПК, в производството по освобождаване от държавна такса, съдът взема предвид имущественото състояние, удостоверено с декларация като законът придава материална доказателствена сила на декларацията като частен свидетелстващ документ. Същата материална доказателствена сила имат и официалните свидетелстващи документи за отразените в тях факти /чл. 179, ал.1 ГПК/. Безспорно вписването на актове в Имотния регистър, с които се установява право на собственост има удостоверително значение за съществуването на тези актове за собственост, които имат материална доказателствена сила относно правото на собственост. Противоречието между двата документа с еднаква доказателствена сила следва да се отстрани чрез правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал.1 ГПК/ и доколкото молителят носи доказателствена тежест за установяване на липсата на средства, то съдът следва да приеме за недоказан този факт, на който основава искането си, т.е. не е доказано, че не разполага със средства за плащане на адвокатско възнаграждение.
Съществуват и доводи, че притежаването на недвижими имоти не означава, че от тях могат да се получават доходи, както и че след като веднъж е преценено от съда, че липсват средства, по повод на освобождаване от държавна такса, то това разрешение важи за цялото дело. Тези доводи, водещи до обратния извод, не се споделят от настоящия състав, поради следното:
Пречката или невъзможността да се получат доходи от притежаваните недвижими имоти следва да се установи от молителя по правилата за разпределение на доказателствената тежест, тъй като не съществува презумпция за това, че не може да се реализира доход от собствен недвижими имот /напротив собственикът има правомощията да владее, ползва и да се разпорежда/.
А съгласно т.12 от т.р.№6-2013- ОСГТК, приетото от сезирания съд, че страната не разполага със средства за плащане на държавна такса и разноски, важи за цялото производство, не се отнася за всички случаи, а само доколкото не са налице нови обстоятелства /това изрично е посочено в мотивите на тълкувателното решение/. Следователно новите обстоятелства /новооткрити или нововъзникнали/ имат значение относно преценката за липса на средства както за производството по освобождаване от такси и разноски, така и за производството по предоставянето на правна помощ, включително и за нейното прекратяване или лишаване от нея/чл.96 и 97 ГПК/.
В случая съдът е длъжен да вземе предвид и да зачете новоткритите доказателства относно наличието на актове за собственост на молителя, както и да съобрази обстоятелството, че молителят е декларирал обратното, че няма такива.
Воден от горното, ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.03.2018г., по в.гр.д. 4157/17г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Особено мнение по ч.гр.д.1504 по описа за 2018г. на Върховен касационен съд :
Моето становище е, че обжалваният акт – определение от 7.03.2018г. по в.гр.д.№ 4157/2017г. на Софийски апелативен съд е неправилен, поради което същият следва да отменен и вместо това постановен друг, с който да бъде уважено искането на жалбопадетеля за предоставяне на безплатна правна помощ.
Основното ми съображение за това е, че нормата на чл.23 ал.3 ЗПП предпоставя предоставянето на правна помощ от преценка за наличие на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, която се прави -съгласно чл. 83 ГПК – въз основа на идентични обстоятелства с тези, които се вземат пред вид при освобождаване от внасяне на държавна такса /преценят се доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото му състояние, удостоверено с декларация; семейното му положение; неговото здравословно състояние; трудова заетост; възраст и всички други относими обстоятелства/.
В конкретният случай съдът /СГС/ вече е направил изискуемата се преценка и с разпореждане от 30.05.3014г. по гр.д.№ 5483/2014г. е стигнал до извод, че молителят не разполага с достатъчно средства, поради което го е освободил от заплащане на такси и разноски. Съгласно установената съдебна практика – т.12 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, както и определения по чл.274 ал.3 ГПК по ч.гр.д.№ 4663/2017г., ч.гр.д. № 136/2016г. на ІV г.о., „когато една от инстанциите в гражданското производство освободи едно лице от внасяне на държавна такса, на основание чл.83 ГПК, освобождаването е за всички инстанции до края на производството”.
Следователно, съдът може да извършва нова преценка на гореизброените релевантни обстоятелства, само когато – по надлежния ред бъде установено, че по отношение на тях е настъпила промяна.
Редът за установяване на промяната в обстоятелствата по чл.23 ал.3 ЗПП е въз основа на представена от страната декларация, ведно с надлежни доказателства. В случаите, в които декларираните обстоятелства не са достатъчни за преценката дали страната разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение /или за настъпила в тях промяна/, съдът указва на страната какво допълнително следва да представи.
В случая – съдът служебно е изискал справка от Службата по вписванията и е мотивирал отказа си за предоставяне на правна помощ с посочени в същата обстоятелства. Доколкото това са обстоятелства, които са съществували и към момента, към който СГС е извършил преценката си, /с горепосоченото разпореждане от 30.05.3014г.,че страната не разполага със средства/, считам че те не са такива, че въз основа на тях да е възможно да се направи извод за настъпила промяна. /Относно наличието на противоречие в декларираните от молителя обстоятелства и установените от справката, редът по който молителят следва да понесе евентуалната си отговорност не е гражданскоправен/. Освен това, не считам и че обстоятелствата, на които се е позовал САС – наличие на съсобственост по отношение на апартамент и ипотекирани вилна сграда с пристройка, сами по себе си са достатъчни, за да обосноват извод за наличие на реални средства, тъй като се презумира възможност за реализиране на доход.
Като считам, че не е налице установена по надлежния ред промяна в релевантните обстоятелства, въз основа на които съд вече е направил извод, че молителят не разполага със средства, считам искането за предоставяне на безплатна правна помощ за основателно.
Съдия :
/И. Папазова/