3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София, 15.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1164/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от С. В. С., чрез адв. М. З. М., против решение № 214 от 18. 05. 2011 г. по в. гр. д. № 250/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 44 от 24. 01. 2011 г. на Пазарджишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. В. С. против СОУ „Х. С.” – [населено място] искове с правни основания чл.344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ. Поддържа се неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – при липса на взаимно писмено съгласие на страните за прекратяване на трудовото правоотношение, както и в противоречие с чл. 13 и 14 ЗЗД. Иска се отмяната му и уважаване на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материалноправни въпроси, разглеждането на които ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответната страна по касационната жалба СОУ „Х. С.” – [населено място] изразява становище изразява становище за правилност на въззивното решение и за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от С. С. против СОУ „Хр. С.” – [населено място] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че са били налице основанията по чл. 325, т. 1 КТ за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Приел е, че в деня на депозиране на писмената молба на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение /8. 09. 2010 г./ същата била уведомена устно от директора за изразеното съгласие, върху молбата била поставена резолюция „Да” и подпис на директора и същия ден от името на училището било изпратено писмо до Бюрото по труда, с което е обявена за незаета заеманата от ищцата длъжност „счетоводител”. Прието е, че последващото /на 9. 09. 2010 г./ оттегляне на даденото съгласие от страна на ищцата не е породило правно действие, тъй като е направено след приемане на предложението. Прието е, че неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ налага отхвърляне и на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси: а/. следва ли да се счита за прието от работодателя отправено от работника писмено предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, ако работодателят е поставил върху писменото предложение резолюция „Да” с подпис и дата, но е уведомил устно, а не писмено работника за приемане на предложението; б/. в какъв период от време от отправяне на писменото предложение за прекратяване на трудовия договор от една от страните по трудовото правоотношение другата страна има възможност да приеме същото и да уведоми другата; в/. може ли уведомлението за приемане по чл. 325, т. 1 КТ да е в устна форма.
Така поставените въпроси са включени в предмета на спора и са от значение за изхода на делото, но разглеждането им не би допринесло за точното приложение на закона и за развитието на правото. Формулировката на разпоредбите на чл. 325, т. 1 КТ и на чл.чл. 13, 14 и 44 ЗЗД е ясна, разбираема, непротиворечива и редакцията им не поражда предпоставки за противоречивото им тълкуване от съдилищата. По прилагането им има създадена обилна съдебна практика /както задължителна, обективирана в решения по чл. 290 ГПК – р. № 66/19. 05. 2010 г. по гр. д. № 706/09 г., ІV г.о., р. № 400/13. 05. 2010 г. по гр.д. № 1109/09 г., ІV г.о., р. № 432/26.05.10г. по гр.д. № 1322/09г., ІІІ г.о., така и незадължителна – р. № 976/15.05.2000г.по гр.д. № 1969/99 г., ІІІ г.о., р. № 981 по гр.д. № 832/94г., ІІІ г.о. и др./. Практиката е непротиворечива и според същата при прекратяване на трудово правоотношение по реда на чл. 325, т. 1 КТ изявленията на страните, изразяващи взаимното съгласие за прекратяване на договора, следва да са направени в писмена форма. Взаимното съгласие е постигнато в момента на съвпадение на двете волеизявления, т.е. в момента в който двете насрещни писмени волеизявления се обективират с едно и също съдържание. Адресатът на писменото волеизявление трябва в 7 дневен срок от получаването му да заяви дали го приема и да уведоми за становището си другата страна, като в противен случай предложението се смята за неприето. Задължението за уведомяване по чл. 325, т. 1 КТ може да бъде направено както в писмена, така и в устна форма. Волеизявлението за прекратяване може да бъде оттеглено едностранно само ако оттеглянето се извърши преди или едновременно с получаване на волеизявлението о т адресата, а след това – само със съгласието на другата страна /по аналогия с чл. 13 ЗЗД/. А относно съотношението между разпоредби на ЗЗД и КТ – ясно е, че спрямо трудовите правоотношения двата нормативни акта се отнасят като общ към специален и същите са от различна степен, поради при колизия между тях за трудовите правоотношения ще са приложими разпоредбите на кодекса.
Ответникът по касационната жалба не претендира деловодни разноски за настоящото производство, а и няма данни такива да са направени.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 214 от 18. 05. 2011 г. по в. гр. д. № 250/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: