О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
Гр. София, 14.03.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д.№ 836/2015 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Министерството на отбраната на РБ, чрез министър Н. Н., приподписана от ю.к. Н. Н., против решение № 2125/18.11.2014 г., постановено по в.т.д.№ 91/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд. С него е отменено решение № 7477/08.11.2013 г. по т.д.№ 3186/2012 г. по описа на Софийския градски съд, І ГО, 4-ти състав и касаторът е осъден да заплати на Т. М О. [населено място] сумата 144 474.93 лв., представляваща дължима за периода от 15.07.2010 г. до 12.04.2011 г. неустойка по чл.4, ал.3 от договор за покупко-продажба на недвижими имоти № ВИ-42-61/22.07.2009 г. върху втората вноска от продажната цена по чл.2.2. от същия договор, възлизаща на 1 444 749.24 лв.; както и разноски за двете съдебни инстанции.
В касационната жалба се навеждат оплаквания, че въззивното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, подробно аргументирани. Моли се за неговата отмяна, ведно с присъждане на сторените разноски за всички инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се излага, че съдът в противоречие с практиката на ВКС /решение № 81/07.07.2009 г.по т.д. № 761/2008 г.на І ТО, № 546/23.07.2010 г. по гр.д.№ 856/2009 г. на ІV ГО и № 157/30.10.2012 г. по т.д.№ 696/2011 г. на ІІ ТО /касаещи приложението на чл.20 ЗЗД// е приел, че текстът на сключеното между страните споразумение № ВИ-42-35/21.07.2010 г. се отнася само до последиците от неизпълнението на задължението на продавача по чл.3 ал.3 от договора за предаване владението на имотите в 30 дневен срок от вписването на договора и задължението на купувача да заплати първата уговорена част от цената в срока по чл.2.1 по договора. Счита, че по този материално-правен въпрос са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК за допускане на решението до касация. Необсъждането на решаващия съд на клаузата на т.7 от споразумението, в която страните са заявили, че нямат претенции една към друга относно изпълнението на договора към момента на подписване на споразумението, съставлява процесуалноправен въпрос, разрешен при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Против касационната жалба е депозиран писмен отговор от Т. М О., чрез адв. Т. – процесуален представител на ответника по касация, в който се сочи, че поради липса на формулирани правни въпрос, не са налице предпоставките на закона за допускане на решението до касационно обжалване.
Като взе предвид доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира следното:
Касационната жалба е допустима: обжалваното решение подлежи на касационен контрол, жалбата против него е депозирана от легитимирана страна и в законоустановения срок по чл.283 ГПК.
За да достигне до извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД, съставът на въззивния съд, извършвайки съвкупен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, е приел следното:
По силата на договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 22.07.2009 г., ответникът в качеството си на купувач е поел задължение да заплати на ищеца продажна цена в размер на 3 467 398.17 лв. До 5 дни от вписването на договора в А. и издаването на удостоверения за липса на тежести, обезпечения и възбрани, както и след съответно издаване на данъчна фактура, МО е следвало да заплати сумата 577 899.70 лв. /пълния дължим по договора ДДС/, както и сумата 1 444 749.24 лв. /половината от остатъка/ – чл.2.1 от договора. Останалата част от продажната цена е платима в срок до 15.07.2010 г. – чл.2.2 от договора. В клаузата на чл.4 ал.3 страните са уговорили мораторна неустойка, дължима от купувача при неизпълнение на задължението за плащане на цената в размер на 0.1 % на ден, но не повече от 10 % годишно, а в чл.3.5 е уговорена аналогична мораторна неустойка, дължима от продавача за забава в изпълнение на задълженията му по предаване на имотите в уговореното състояние.
С допълнително споразумение към договора № ВИ-42-35/21.07.2010 г. страните са установили неизпълнението на всяка от тях /неплащането на първата вноска от 1 444 749.24 лв. и забавата в плащането на сумата 577 899.70 лв. от страна на МО, съответно – забавата в предаването на продадените имоти от страна на Т. М Е./, установили са и размера на отговорността си по чл.3.5 и чл.4.3 от договора, направили са прихващане до размера на по-малкото от насрещните вземания за неустойка – на МО за сумата 130 213.04 лв., а за разликата Т. М Е. се е отказало от вземането си. В последния чл.7 от споразумението страните са посочили, че нямат претенции една към друга към момента на подписването му. Впоследствие между ищеца и БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ АД /по реда на решение № 197/08.04.2010 г. на МС за приемане на механизъм за уреждане на задължения по републиканския бюджет/ е сключен договор, с който Т. М О. е прехвърлило вземането си по договора за покупко-продажба в размер на 1 444 749.24 лв. към МО, съгласно удостоверение № 11-00-250/22.07.2010 г., заедно с привилегиите и обезпеченията върху него, като с пълното плащане на цената цесионерът встъпва изцяло в правата на цедента.
Втората вноска от продажната цена – 1 444 749.24 лв. е заплатена от ответника на ищеца на три части, съответно на 23.12.2010 г., на 22.03.2011 г. и на 12.04.2011 г., като неустойката за забава съгласно чл.4 ал.3 от договора за продажба възлиза на исковата сума, съобразно заключението на вещото лице.
При така установеното от фактическа страна съставът на въззивния съд е приел, че със споразумението от 21.07.2010 г. страните са уредили изцяло отношенията си само във връзка с първата вноска от продажната цена без ДДС, а не изобщо по договора. За да формира този извод, съдът е съобразил установителната част на съглашението и приетото от страните неизпълнение в плащането на именно тази вноска, както и изричната им констатация, че главницата в размер на 1 444 749.24 лв. е ликвидна и изискуема и не е заплатена към датата на подписване на споразумението. С оглед това съдът е преценил, че страните са се споразумели само досежно последиците от неизпълнението на насрещните си задължения по чл.3 ал.3 от договора за предаване на недвижимите имоти и по чл.2.1. за заплащане на първата уговорена част от цената, като са се съгласили те да бъдат ликвидирани отчасти чрез прихващане по смисъла на чл.103 ЗЗД, отчасти чрез опрощаване по смисъла на чл.108 ЗЗД. Приел е, че споразумението няма за предмет уреждане на вземането за неустойка поради забава в плащането на втората част от цената, поради което то не се счита погасено. Във връзка с договора за цесия с Б. АД са изложени съображения, че цедентът не е прехвърлил акцесорното вземане по чл.4.3 за неустойка по отношение на втората вноска. Съгласно чл.99 ал.2 ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с обезпеченията, привилегиите и другите му принадлежности, вкл. с изтеклите лихви, ако не е уговорено друго. В случая предмет на договора за цесия не е втората, а първата неплатена част от продажната цена, т.к. условията за сключване на цесионния договор съобразно Р. № 197/08.04.2010 г., изм. и доп. с Р. № 359/31.05.2010 г. и Р. № 473/08.05.2010 г., са вземанията, предмет на уреждане по този ред, да са изискуеми и да не са погасени към 31.03.2010 г. Падежът на втората вноска – 15.07.2010 г. изключва възможността тя да попада в приложното поле на така сключения договор за прехвърляне на вземане с Б. АД. На последно място съдът е отдал значение и на обстоятелството, че втората вноска е била заплатена от МО на Т. М О. след сключването на договора за цесия, за който длъжникът е бил надлежно уведомен, поради което по този начин ответникът конклудентно е признал, че носител на вземането за втората част от продажната цена е именно ищецът. Следователно, акцесорните вземания, свързани със забавеното изпълнение на задължението за плащане на втората вноска от цената, предмет на исковата претенция, не са обхванати от договора за цесия и се дължат на ищеца.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК липсват правни въпроси, формулирани съобразно изискванията на чл.280 ал.1 ГПК, разяснени с т.1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК от 19.02.2010 г. Според тях, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, доколкото той не може служебно да се извежда от касационния съд, а само да се уточнява /преформулира/. В случая изложението съдържа единствено оплаквания за неправилност на съдебния акт, които са извън предмета на производството по чл.288 ГПК. Освен това, оплакването за необсъждане от въззивния съд на чл.7 от споразумението между страните не съответства на мотивите на обжалваното решение.
Независимо от изложеното, дори да се приеме, че без нарушаване на принципа на служебното начало може да бъде изведен правният въпрос относно критериите, въз основа на които следва да се извършва тълкуване на договора съобразно правилата на чл.20 ЗЗД, не се установява наличието на допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, на които се позовава касаторът. Съставът на въззивния съд е извършил тълкуване на действителната обща воля на страните в споразумението от 21.07.2010 г., с оглед възраженията, които касаторът черпи от клаузата на чл.7, но то е направено в пълно съответствие със закона и задължителната, трайно установена практика на ВКС, вкл. тази, приложена към изложението по чл.284 ГПК. Предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за селектиране на касационната жалба също не са налице, а и такива изобщо не са били обосновани от касатора, доколкото, в отклонение от задължителните указания на ТР № 1/2009 г., т.4, соченото основание за достъп до касация е мотивирано единствено със значението на материалноправния въпрос за основателността на иска и правилния изход от делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2125 от 18.11.2014 г., постановено по в.т.д.№ 91/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: