Определение №210 от 41325 по гр. дело №1010/1010 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210

С. 20.02.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 февруари две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1010/2012 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], Пернишка област, приподписана от процесуалния представител адв. Д. Д., срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, № 244 от 06.07.2012г. по в.гр.д. № 517/2012г., с което е потвърдено решението на Радомирския районен съд, № 133 от 17.05.2012г. по гр.д. № 438/2012г. в частта, с която е осъдена [община] да заплати на С. З. С. сумата 5697,35 лв. неизплатено възнаграждение и 1594,52 лв. лихва за забава.
Ответникът по касация С. З. С. от [населено място], [община] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от С. З. С. против [община] иск за присъждане на неизплатено възнаграждение за изпълняваната от него работа като заместник председател на Постоянна комисия „Образование, наука, култура и духовни дейности” в Общински съвет [населено място], въззивният съд е приел, че с решение № 76 от 22.02.2008г. на Общинския съвет Р. е определен размерът на месечното възнаграждение на заместник председателите на постоянните комисии в Общинския съвет за работата им. Дължимото на ищеца възнаграждение за исковия период въззивният съд е определил въз основа на изслушана по делото съдебно-икономическа експертиза. Относно възражението на ответника за частично погасяване на иска по давност съдът е приел, че давността е започнала да тече от 02.04.2009г. – датата, на която е влязло в сила решението на ВАС по адм. д. № 8183/2008г., тъй като съгласно чл. 115, б. „ж” ЗЗД давността не тече докато трае съдебен процес за същото вземане.
К. [община] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради недопустимост на производството. Излага съображения, че по въпроса дали общите граждански съдилища или административният съд е компетентен да реши спора е налице противоречива съдебна практика. Не представя съдебна практика.
Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК, Върховният касационен съд е длъжен и служебно да допусне касационно обжалване на въззивното решение, ако съществува вероятност то да е нищожно или недопустимо, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
ВКС намира, че в случая не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо. По поставения въпрос с предмет идентичен казус като настоящия се е произнесъл смесен петчленен състав от съдии на ВАС и ВКС в производство по чл. 135, ал. 4 АПК с определение № 58/26.07.2011г. по адм.д. № 31/2011г., с което е прието, че по претенцията за присъждане на неизплатено възнаграждение за положен труд като общински съветник е компетентен да се произнесе общият граждански съд. Съдебният състав е приел, че не е налице хипотезата на чл. 203, ал. 1 АПК, а се търси изплащане на възнаграждение за положен труд по изборна длъжност на общински съветник. Т. противоречива практика по сходни казуси на смесени състави на ВКС и ВАС /която би била основание за постановяване на тълкувателно постановление по реда на чл. 124 и сл. ЗСВ/ не е представена и не се констатира от публикуваните съдебни актове.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд. Ответникът е направил искане за присъждане на разноските по делото, но не е представил доказателства за направени разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, № 244 от 06.07.2012г. по в.гр.д. № 517/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар