2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
С., 14.03.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 11 март две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1355/2014г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. Б. от [населено място], приподписана от адв. Л. П., срещу въззивното определение на Софийски апелативен съд, ГО, VІІІ с-в, № 2238 от 14.10.2013г. по в.ч.гр.д. № 2975/2013г., с което е потвърдено разпореждането на Софийски градски съд, ГО, І-8 с-в, от 12.04.2013г. по гр.д. № 3602/2013г., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено за разглеждане от Софийски районен съд по правилата за родовата подсъдност
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и го е изпратил за разглеждане от Софийски районен съд на основание чл. 104, т. 4 ГПК. Приел е, че предвид цената на иска – 15 000 лв., съгласно правилата за родова подсъдност и на тези за местна подсъдност /чл. 105 ГПК/, спорът е подсъден на Софийски районен съд. Дори ответникът да е служител на Софийски районен съд, както твърди ищецът, това обстоятелство може да обоснове евентуалното прилагане на чл. 22 ГПК, но не е основание за промяна на установената от закона родова подсъдност.
В. съд е потвърдил първоинстанционното определение със същите мотиви.
Частния жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос съществува ли задължение сезираният с исковата молба съд да даде указания на ищеца в рамките на правомощията си по чл. 129, вр. чл. 118 и 119 ГПК, че за да се разгледа и реши делото цената на иска трябва да е над 25 000 лв.
ВКС намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като разпоредбите на чл. 104, т. 4 и чл. 129 ГПК са ясни, прилагат се непротиворечиво и са приложени от въззивния съд в точния им смисъл. Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански дела с цена на иска над 25 000 лв. Исковете с цена на иска под този размер, съгласно чл. 103 ГПК са подсъдни на районния съд. Съдът следи служебно за родовата подсъдност на делото /чл. 119, ал. 1 ГПК/, като определя подсъдността от посочената в исковата молба цена на иска и го изпраща на надлежния съд – чл. 118, ал. 2 ГПК. Няма основание за прилагане на правилата за нередовна искова молба с оглед посочената цена на иска – под или над 25 000 лв.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение Софийски апелативен съд, ГО, VІІІ с-в, № 2238 от 14.10.2013г. по в.ч.гр.д. № 2975/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: