Определение №210 от 43200 по ч.пр. дело №1905/1905 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 210

Гр. София, 10.04.2018 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 10.04.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 1905/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на БАНКА Д. ЕАД [населено място] против определение № 149/14.07.2016 год. по в.т.д. № 85/2016 год. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на Банката с правно основание чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 117/31.05.2016 год. в частта за разноските.
В частната жалба се съдържат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на определението, с оглед задължителните указания по приложението на чл.78 ГПК, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 6/2012 г. Твърди се, че по делото липсват доказателства уговореният и присъден в полза на ответната страна адвокатски хонорар в размер на 5 000 лв. да е бил действително заплатен. По подробно изложени съображения се моли обжалваното определение да бъде отменено, като неправилно, и вместо него да се постанови друго, с което искането по чл. 248 ГПК да бъде уважено в смисъл, че Банката не дължи заплащането на така претендираните разноски.
Против частната жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – А. Красен А. от [населено място], действаща чрез своята майка и законен представител М. Л. Д..
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна, по следните съображения:
От своевременно представения пред въззивната инстанция договор за правна защита и съдействие, сключен между М. Д. като законен представител на А. А. и нейния пълномощник – адв. И., се установява, че за изготвяне на отговор на въззивна жалба и осъществяване на процесуално представителство страните са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв. и начин на плащането му – в брой. Договорът съдържа изявленията на страните, че посочената сума е заплатена по уговорения начин, поради което има характера на разписка. С оглед изложеното, изискванията на закона за присъждане на сторените от ответницата разноски са удовлетворени. При постановяване на обжалваното определение по чл.248 ГПК въззивният съд не се е отклонил от указанията, дадени с ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.1 относно начина на доказване на направените разноски, затова същото следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 149/14.07.2016 год. по в.т.д. № 85/2016 год. по описа на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар