О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 212
София , 04.03.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари…………….…….
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..………………………………………………….. в присъствието на прокурора ……………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 5207/2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Т. Х. М. от гр. В., чрез пълномощника си адв. А от гр. В., е подала касационна жалба срещу решение № 565 от 5.06.2008 година по гр.д. N 341/2008 година на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 390 от 6.02.2007г. по гр.д. № 3487/2005г. на Варненския районен съд. С него са отхвърлени исковете на касаторката срещу О. В. за признаване незаконност и отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответникът О. В. не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, по който текст трябва да се квалифицира молбата за допускане на касационното обжалване.
В нея е поставен един материалноправен въпрос, а именно: Достатъчно ли е да бъдат взети обясненията на работника или служителя във връзка с евентуално извършеното нарушение или е необходимо изрично уведомяване, че това действие се предприема по повод предстоящо налагане на дисциплинарно наказание и в рамките на провеждащо се дисциплинарно производство? Върховният касационен съд намира въпроса за съществен, тъй като е от непосредствено значение за законността на уволнението, респ. за изхода на делото. Той е свързан с правилността на съдебното решение и се отнасят до приложението на императивната разпоредба на чл.193 КТ, за спазването на която съдът следи служебно.
Не са налице обаче предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Позоваването на решения на състави на ВКС насочва към основанието за допускане на касационно обжалване по т.2 от текста – въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Приложените съдебни решения на състави на ВКС, обаче, не са в подкрепа на това твърдение. Тъкмо обратно – в тях е застъпена последователната практика на ВКС по въпросите, свързани с приложението на чл.193 КТ, както и със задължението на съда да следи служебно за съблюдаването на текста – практика, която е съобразена във въззивното решение. На поставения въпрос не може да се даде еднозначен отговор, тъй като той зависи от конкретната фактическа обстановка. Върховният касационен съд е последователен в практиката си, че даването на обяснения трябва да е във връзка с дисциплинарна процедура, а не по друг повод – напр. извършени проверки от финансови или други контролни и наказващи органи. Тези случаи се разграничават практически лесно, защото самите обяснения са поискани, съответно адресирани до специализирани органи или институции, а не до работодателя. Те имат друго предназначение и съдържание – в тях може и да не се обсъждат въпроси, свързани с допусти нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186, изр.1 КТ. Известно е, че дисциплинарната отговорност се кумулира с имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда – изр.2 на текста. Затова ако работодателят се възползва от обясненията, дадени пред друг орган и в друго производство, без да извърши свое “разследване” в изяснения дисциплинарен смисъл, той ще извърши нарушение на закона, което се санкционира от нормата на чл.193, ал.2 КТ. Обратно, ако по делото няма данни за други санкционни производства, какъвто е разглежданият случай, няма съмнение, че даденото писмено обяснение до работодателя е това, което се изисква в производството за налагане на дисциплинарно наказание.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 565 от 5.06.2008 година по гр.д. N 341/2008 година на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.