Определение №214 от 42835 по търг. дело №2460/2460 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

8

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 214

[населено място], 10.04.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №2460 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], обл. М., срещу решение от 17.05.2016г. по в.гр.д.№358/2015г. на Монтански окръжен съд. С него е потвърдено решение от 09.07.2015г. по гр.д.№510/2014г. по описа на Монтански районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от [фирма], против А. Г. А. и [фирма], [населено място], обл. М., искове за прогласяване нищожността на осн. чл.26, ал.1,пр.1 и пр.3- ЗЗД, вр. чл.40 от ЗЗД, на договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 159, том V, рег. № 6950, дело №399/2011г. на нотариус В. Т., с рег. №596 и район на действие на РС- Монтана, а именно: сграда с друго предназначение с Р. от 962 кв. м. /по скица/, а по документ за собственост–сграда ново хале, масивна монолитна с метални ферми с площ от 600 кв. м. с двуетажна битова част, построена в имот на ДПФ № 927011 при граници и съседи: имот на ДПФ № 927012 и имот № 000348 път ІV кл. пътна мрежа и сграда- склад за зърнени храни с Р. от 772 кв. м. /по скица/, а по документ за собственост – сграда склад за зърно и навес при зърносушилня с Р. 600 кв. м., построена в имот на ДПФ № 927007 при граници и съседи: имот №022014, имот № 000408, имот №927008, имот № 927016, имот № 927002, имот № 022003 и имот №000372, и двата имота в землището на [населено място], област М., поради противоречие на закона и накърняване на добрите нрави, както и да бъде признато за установено по отношение на втория ответник, че ищецът е собственик на сградите, предмет на сделката и да бъде постановено на осн. чл.108 от ЗС предаване владението на същите.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е нищожно, като постановено от незаконен състав. Касаторът поддържа, че при проведеното разпределение на делото при условията на чл.9 от ЗСВ, делото е разпределено на един съдия, без да са определени останалите съдии от съдебния състав, поради което съдебният състав постановил решението е незаконен. Поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изключил от доказателствения материал протокол от 24.06.2011г., въпреки, че ответницата е била задължена да представи оригинала на този протокол и не е сторила това в определения от съда срок. Също така кредитирайки този протокол, съдът не е съобразил, че същият представлява частен документ и няма достоверна дата за трети лица. Счита за неправилни изводите на съда, че при сключването на процесния договор не е допуснато нарушение на закона и на добрите нрави. Наред с това поддържа, че съдът неправилно е приел за доказано плащането на цената по сключения договор за продажба.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационният жалбоподател сочи, че са налице основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора процесуалноправни и материалноправни въпроси, разделени от него в четири раздела. В раздел І от изложението поставя въпросите: 1.Незаконен ли е съдебен състав при липса на доказателства или основания как са избрани съдиите, участвали в съдебния състав, разгледал делото и постановил съдебния акт? 2.Следва ли да е налице акт за образуване на колегии и отделения при съответния съд, както и кои съдии участват в тях? 3.Само съдия –докладчикът ли се избира на принципа на случайното разпределение на делата или изборът се прилага за всички съдии от съдебния състав с оглед нормата на чл.9 от ЗСВ? 4.Създаден ли е в съответствие със закона независим и безпристрастен съд при липса на доказателства за избор на съдиите, участвали в съдебния състав с оглед разпоредбата на чл.9 от ЗСВ? 5.Разгледано ли е образувано дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона при липса на доказателства за избор на съдиите, участвали в съдебния състав, с оглед разпоредбата на чл.9 от ЗСВ? В раздел ІІ от изложението: 6.Допустимо ли е съдът, без изрична писмена молба от страна по делото, да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се при него документ с оглед разпоредбата на чл.192 ал.1 от ГПК? 7.Следва ли съдът да не допуска като доказателство по делото документ, предоставен от неучастващо в делото лице извън определения от съда срок? В раздел ІІІ от изложението поставя три материалноправни въпроса: 8.Необходимо ли е представяне на удостоверение за търпимост, издадено с оглед разпоредбата на параграф 16 ал.1 изр.2 от ПР на ЗУТ при прехвърлителна сделка за недвижим имот, за който не са налице строителни книжа? 9.Недвижим имот, за който няма строителни книжа и не е издадено удостоверение по параграф 16 ал.1 изр.2 от ПР на ЗУТ представлява ли годен за извършване на разпоредителни сделки самостоятелен обект? 10.Нищожен поради противоречие на закона или поради невъзможен предмет е нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост на недвижим имот, за който пред нотариуса не са представени строителни книжа или удостоверение за търпимост с оглед разпоредбата на чл.16 ал.1 изр.2 от ПР на ЗУТ? В раздел ІV поставя въпросите: 11. Представлява ли доказателство за извършено плащане посоченото в нотариален акт, в случай, че продавачът е юридическо лице и не са представени други доказателства за извършеното плащане с оглед разпоредбата на ЗСч. и ЗДДС? 12. Как следва да се удостовери, че е налице действително извършено плащане в брой от купувача към продавача по един нотариален акт преди подписването му, ако продавачът е юридическо лице и липсват доказателства за извършено плащане от купувача? Счита, че първите пет поставени въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди, че даденото от въззивния съд разрешение на шести и седми въпрос е в противоречие с решение №362 от 15.07.2010г. по гр.д.№536/2010г. на ВКС, ГК, ІІ гр.о., с което е прието, че изключването на писмени доказателства от доказателствения материал по делото следва да стане при изричното искане на страна по делото, за представяне на оригинал на писмен документ на основание чл.183 от ГПК, както и последвало непредставяне на оригиналите в дадения срок. Поддържа, че разрешението, дадено от въззивния съд на въпросите по т.8, т.9 и т.10 в изложението, противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 от ГПК решение №328 от 29.11.2011г. по гр.д.№1326/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение №219 от 08.07.2010г. по гр.д.№1146/2009г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и решение №1259 от 11.12.2008г. по гр.д.№5035/2007г. на ВКС, ГК, І г.о., относно значение на удостоверението за търпимост по пар.16 ал.1 изр.2 от ПР на ЗУТ. Твърди, че даденото от въззивния съд разрешение на единадесети и дванадесети въпрос е в противоречие със задължителната практика, формирана с решение №394 от 18.05.2010г. по гр.д.№1584/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о, решение №841 от 19.01.2010г. по гр.д.№3530/2008г. на ВКС, ГК, ІІ г.о, решение №615 от 15.10.2010г. по гр.д.№1208/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и други.
Ответницата А. Г. А. поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Твърди, че зададените от касатора въпроси представляват оплаквания за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл.281 от ГПК, а не основания по чл.280 ал.1 от ГПК, а също и че въззивното решение е в съответствие с цитираната от касатора практика.
Ответникът [фирма], [населено място], обл. М., твърди, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че по поставените в раздел І от изложението въпроси са налице доказателства за случайно разпределение на въззивната жалба на съдията докладчик по делото, както е налице и ясна нормативна уредба и задължителна практика на ВКС. Счита, че въпросите от раздел ІІ на изложението представляват оплаквания за неправилност на решението, както и че цитираната от касатора практика е неотносима към въпросите по раздел ІІІ и раздел ІV от изложението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за неоснователно твърдението на ищеца за нищожност на договора за покупко – продажба, обективиран в нот.акт №159 от 28.06.2011г. поради противоречие със закона, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на § 16, ал.1 ,изр.2 от ПР на ЗУТ. Посочил е, че удостоверението по §16,ал.1 ПР на ЗУТ, като официален свидетелствуващ документ, не поражда статут на търпимост на строежа, а само удостоверява наличието на предвидените в закона предпоставки, при които същият не подлежи на премахване и забрана за ползуване. Споделил е и мотивите на първоинстанционния съд по иска по чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД и на основание чл.272 от ГПК е препратил към тях. Също така въззивният съд е приел, че атакуваният договор за продажба не накърнява добрите нрави и не противоречи на морала, въпреки,че продажбата действително е извършена на цена по-ниска от данъчната и пазарната оценка. Приел е, че е налице ответна парична престация, която макар и да се отклонява от обичайната, не говори за такава недопустимост, която да прави самата сделка нищожна. Счел е за правилни изводите на първоинстанционния съд, че сделката не попада в хипотезата на чл.40 от ЗЗД, т.е не е налице договор, сключен във вреда на упълномощителя. Изтъкнал е, че при изповядване на сделката Г. П.. е представлявал продавача в качеството си на негов управител, а по пълномощие е представлявал и купувача А. А., с което е реализирана хипотезата на чл.38 ал.1 от ЗЗД – представителят е договарял с друго лице, което също представлява. Приел е, че тъй като към момента на сключване на договора едноличният собственик на капитала е и управител на дружеството – продавач, той едновременно е вземал решенията от компетентността на общото събрание и ги е изпълнявал като управител. Посочил е, че при сключването на договора за продажба на сградите, у П. е било формирано знание за наличие на хипотезата на чл.38 ал.1 от ЗЗД и след като се е съгласил на сключване на договора, то едновременно с това е одобрил и договарянето сам със себе си. С оглед отхвърлянето на исковете за нищожност на процесния договор, е приел, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен и обусловения иск по чл.108 от ЗС.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е нищожен или недопустим, като преценката за валидност и допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Съобразно задължителните постановки в т.1 от Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция във фазата по селекция на касационните жалби е длъжна служебно да следи за валидността и допустимостта на въззивното решение в обжалваната част. Констатирането на вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, обуславя допускане на касационно обжалване. При тази проверка касационната инстанция не е обвързана от доводите на касационния жалбоподател, с които в случая е обосновано поддържаното основание за касиране по чл.281 от ГПК, нито от относимите към това основание правни въпроси от изложението на основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК.
В случая не е налице вероятна нищожност на обжалвания акт, която съгласно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС би обусловила допускане на касационното обжалване. Изложените в касационната жалба доводи, че решението е постановено от незаконен съдебен състав, във връзка с които са поставени и първите пет въпроса от изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, са обусловени от разбирането на касатора, че и тримата съдии от съдебния състав на въззивния съд е следвало да бъдат определени на принципа на случайния подбор. Съгласно нормативната уредба, регламентираща реда за разпределение на постъпващите в съдилищата дела между съдиите от съответния съд, на принципа на случайния подбор се определя само съдията докладчик. Съгласно чл.35 ал.4 от Правилника за администрацията в съдилищата книжата, по които се образуват дела, се предават най-късно на следващия ден от постъпването им на административния ръководител на съда или на определени от него съдии, които образуват делото, ако са налице процесуалните изисквания, като определят вида му и съдията докладчик на принципа на случайния подбор, използвайки програмата за случайно разпределение на делата. Този извод се налага и от текста на чл.1 б.а) на Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища /приета с Решение на ВСС по протокол №57/04.12.2014г., изменена и актуализирана с Решение на ВСС по протокол №13/19.03.2015г./, който предвижда, че методиката урежда реда за определяне на съдия докладчик по делото на принципа на случайния подбор, регламентиран законово в чл. 9 от ЗСВ. Същият извод се налага и от другите текстове на същата Методика, които уреждат особени хипотези на приложение на принципа на случайното разпределение на делата /чл.4.1.2 букви а), б), г), чл.4.1.4 и др./ изключвайки от разпределението първоначално определения докладчик или предвиждайки изрично, че делото са разпределя именно на него, без да се регламентира избор на останалите членове от съдебния състав за всяко дело поотделно.
В случая от представения протокол за избор от 29.12.2015г. се установява, че съдията докладчик М. П. е избрана на принципа на случайния подбор, чрез програмата за случайно разпределение на делата. Следва да се отбележи, че дори и да бе допуснато нарушение на принципа на случайния подбор при определянето на съдията докладчик по настоящото дело, това не би обусловило нищожност на постановеното въззивно решение. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 346 от 30.11.2011г. по гр. д. № 1556/2010г., на ВКС, ТК, II г.о., имащо характер на задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, обстоятелството,че съдията докладчик не е бил определен за такъв при спазване на принципа на случайния подбор не обуславя нищожност на постановеното решение.
С оглед изложеното настоящият състав намира,че постановеното от Монтански окръжен съд решение е валидно. Не са налице и предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на същото.
Поставените в изложението процесуалноправни въпроси относно приложението на чл.183 и чл.192 от ГПК не са обуславящи изхода на спора, доколкото въззивният съд не е формирал изводите си за наличие на решение на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество за сключване на процесната сделка въз основа на несвоевременно представения според касатора протокол от 24.06.2011г. Съдът е изложил съображения, че едноличният собственик на дружество и управителят му са били едно и също лице – Г. П., като е невъзможно да се отграничи неговата волеобразуваща дейност като едноличен собственик на капитала от неговата волеизразяваща дейност като управител. Поради това съдът е счел, че като се е явил пред нотариуса за изповядване на сделката, П. е изразил не само воля за продажба като управител, но е изявил и съгласие като едноличен собственик на капитала за отчуждаване на сградите. Следователно дори и първоинстанционният съд да е допуснал процесуални нарушения, кредитирайки документ, чийто оригинал не е представен по реда на чл.183 от ГПК в определения от съда срок, това доказателство не е взето предвид от въззивния съд. Поради това поставените от касатора процесуалноправни въпроси не отговарят на общия критерий по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Формулираните в раздел трети от изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК три правни въпроса относно значението на удостоверението за търпимост по пар.16 ал.1 изр.2 от ПР на ЗУТ като предпоставка за извършване на разпоредителни сделки с обекти, изградени без строителни книжа, също не са обуславящи за изводите на въззивния съд за неоснователност на предявените искове. Въззивният съд не е изложил довода, че липсата на удостоверението по пар.16 ал.1 изр.2 от ПР на ЗУТ не опорочава сключена сделка на разпореждане с постройка, представляваща търпим строеж по смисъла на същата разпоредба. Съдът е посочил, че самото удостоверение не поражда статут на търпимост на строежа, а само удостоверява наличието на предвидените в закона предпоставки, при които същият не подлежи на премахване. Същевременно въззивният съд е препратил по реда на чл.272 от ГПК и към мотивите на първоинстанционния съд, който е приел за недоказано твърдението на ищеца, че двете сгради, предмет на процесния договор за продажба, са незаконни строежи. Предвид формирания извод, че обектите не са от категорията на визираните в пар.16 ал.1 изр.2 от ПР на ЗУТ трите формулирани от касационния жалбоподател въпроса относно последиците от липсата на удостоверение за търпимост при извършване на прихвърлителната сделка, не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 от ГПК, а това изключва необходимостта от обсъждане на посочения от жалбоподателя допълнителен селективен критерий – противоречие с практиката на ВКС.
И последните два поставени в изложението въпроси не могат да бъдат определени като правни въпроси от значение за изхода на делото, Въззивният съд изобщо не е обсъждал въпроса за това дали уговорената в договора за продажба цена на сградите е била заплатена, тъй като не е счел същия за релевантен.
По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Монтански окръжен съд.
На ответниците по касационната жалба не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като такива не са претендирани изрично.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.05.2016г. по в.гр.д.№358/2015г. на Монтански окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.