Определение №214 от 43550 по ч.пр. дело №454/454 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 214
гр. София, 26.03.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 454/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „САНО И ПИ СИ” ЕООД (в несъстоятелност) – чрез синдика В. Банков, представляван по пълномощие от адв. Х. Х. от САК, срещу определение № 263 от 06.12.2018 г., постановено по т. д. № 2937/2018 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане подадената от „САНО И ПИ СИ” ЕООД (в несъстоятелност) молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на определение № 683/13.11.2018 г. по ч. т. д. № 354/2018 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1127/27.03.2018 г. на Варненски окръжен съд за отмяна на допуснато обезпечение на бъдещи искове на основание чл.390, ал.3 ГПК.
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила. Навеждат се оплаквания, че дружеството – частен жалбоподател е титуляр на правото на иск, по повод на който е допуснато обезпечението, и че отказът на съда да се произнесе по молбата с правно основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК нарушава гарантираната с чл.122 от Конституцията на Република България възможност за участие на дружеството във всички стадии на съдебния процес. Излагат се доводи за допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.4 ГПК в производството за отмяна на обезпечение. Поддържа се също, че при постановяване на обжалваното определение не е съобразено обстоятелството, че актовете, чиято отмяна е поискана с молбата по чл.303 и сл. ГПК, преграждат развитието на съдебното производство и отричат принципно възможността несъстоятелният търговец да оспори или да съобрази указанията на съда относно срока за предявяване на бъдещия иск.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от „Планекс” ЕООД, който заявява становище за основателност на частната жалба и изразява съгласие с оплакванията в нея за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на чл.26, ал.4 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение за оставяне без разглеждане на подадената от „САНО И ПИ СИ” ЕООД (в несъстоятелност) молба за отмяна на определение по ч. т. д. № 354/2018 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение на Варненски окръжен съд по ч. т. д. № 369/2018 г. за отмяна на основание чл.390, ал.3 ГПК на допуснато обезпечение на бъдещи искове, съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че молбата е процесуално недопустима, тъй като с определението за отмяна на обезпечение не се разрешава спор за материално право и същото не поражда сила на пресъдено нещо. Преценката за недопустимост на молбата е аргументирана с указанията в Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, според които отмяната по чл.303 и сл. ГПК се прилага само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, и определения, имащи техните правни последици (определение за прекратяване на делото поради отказ от иск), към които актове могат да се отнесат предвидените в чл.303 и чл.304 ГПК отменителни основания. Като допълнителен аргумент за недопустимост на молбата е посочено и обстоятелството, че молителят „САНО И ПИ СИ” ЕООД (в несъстоятелност) не е участвал в охранителното производство по обезпечение на бъдещ иск и по тази причина няма качеството на заинтересована страна в производството.
Обжалваното определение е правилно.
Производството по чл.303 – чл.309 ГПК е извънинстанционно производство за отмяна на влезли в сила решения, които са неправилни поради наличие на изчерпателно уредените в чл.303 ГПК и чл.304 ГПК основания. В съобразителната част на Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2014 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че извънредният характер на производството за отмяна обуславя приложимостта му не към всички влезли в сила актове на съдилищата, а само към ползващите се със сила на пресъдено нещо решения и към определения, имащи същите правни последици; Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи за други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита. Относно преграждащите определения на съда в т.6 на тълкувателното решение е указано, че на отмяна по реда на чл.303 – чл.309 ГПК подлежи единствено определението за прекратяване на делото поради отказ от иск.
С молбата за отмяна, по повод на която е постановено обжалваното определение, е поискана отмяна на определение, с което въззивен съд е потвърдил определение на първоинстанционен съд за отмяна на допуснато обезпечение на бъдещи искове при предпоставките на чл.390, ал.3 ГПК. Актовете на съда, постановени в обезпечителното производство, в т. ч. и определението по чл.390, ал.3 ГПК, не разрешават спор за материално право и не се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което извънинстанционното производство за отмяна по чл.303 – чл.309 ГПК, както и уредените в чл.303 ГПК и чл.304 ГПК основания за отмяна, не намират приложение по отношение на тях, както правилно е приел съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение. След като определението по чл.390, ал.3 ГПК не е сред подлежащите на отмяна по реда на чл.303 – чл.309 ГПК актове, молбата за отмяна е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане.
Доводите на частния жалбоподател за допуснато в обезпечителното производство нарушение на чл.26, ал.4 ГПК нямат значение за преценката на правилността на обжалваното определение. В молбата за отмяна частният жалбоподател е обвързал нарушението на чл.26, ал.4 ГПК с отменителното основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, но доколкото определението по чл.390, ал.3 ГПК е извън кръга на подлежащите на отмяна актове, основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е неприложимо по отношение на него. Отказът да се разгледа по същество молбата за отмяна е обусловен от правната природа на акта, предмет на търсената отмяна, и от законодателно уредения ограничен обхват на производството по чл.303 – чл.309 ГПК. Поради това доводът на жалбоподателя, че е нарушено гарантираното му от чл.122, ал.1 от Конституцията на Република България право на участие във всички стадии на съдебния процес, е неоснователен. Аргументите в жалбата, че определението по чл.390, ал.3 ГПК подлежи на отмяна като преграждащо правото на защита на дружеството – жалбоподател, не обосновават допустимост на молбата за отмяна с оглед указанията в т.6 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които от преграждащите определения на съда на отмяна подлежи само определението за прекратяване на делото поради отказ от иска.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 263 от 06.12.2018 г., постановено по т. д. № 2937/2018 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Определение №722 от 22.12.2009 по ч.пр. дело №526/526 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                      № 722 София,22.12. 2009 година                   Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в

Прочети »
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest