О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
София, 24.04. 2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело N 53/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД “Б” АД, гр. С. срещу решение на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV “А” състав по гр. д. № 4305/2007 г., с което е оставено в сила постановеното от Софийски районен съд, 48 състав решение от 02.11.2006 г. по гр. д № 11050/2005 г. С това решение са уважени предявените от Г. В. П. и Г. Т. П. , двамата от гр. С. срещу З. д. “Б” АД, гр. С. искове по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат от пътно-транспортно произшествие от 07.06.2005 г., съответно: за сумата 1 171 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за ремонт на собствения им автомобил и за сумата 200 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата Г. По отношение на евентуалния ответник Г. С. З. предявените на основание чл. 45 ЗЗД искове за същите суми са оставени без разглеждане.
Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в приобщаване към доказателствата по делото на копие от застрахователна полица, без да е изпълнено вмененото на ищците задължение за представянето й в оригинал съгласно чл. 101 ГПК /отм./, което е довело до необоснования извод за съществуването на застрахователно правоотношение и съответно за дължимост на застрахователно обезщетение за вредите, причинени от процесното пътно-транспортно произшествие.
Според касатора, въпросът за приложимостта на чл. 101 и чл. 127 ГПК /отм./ е съществен процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика и който се решава противоречиво от съдилищата. В подкрепа на това свое твърдение същият е представил следните решения на Върховен съд и Върховен касационен съд: решение № 1* от 05.02.2001 г. по гр. д. № 2086/2000 г.; решение № 374 от 21.07.1994 г. по гр. д. № 258/94 г. на 5-членен състав на ВС; решение от 09.01.2004 г. по гр. д. № 1587/2003 г. на Търговска колегия, ІІ отд. и решение № 367 от 09.02.1957 г. по гр. д. № 7584/1956 г. на ВС, ІV отд.
Ответниците по касация – Г. В. П., А. Г. П. и Г. С. З., всички от гр. С. не заявяват становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима по отношение на решението в частта за присъждане на първоначалната ищца Г. Т. П. /наследодателка на ответниците по касация Г. П. и А. П. / на сумата 200 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, тъй като обжалваемият интерес не надхвърля 1000 лева. В тази му част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно изричната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК.
В останалата й част – по отношение решението за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – касационната жалба е допустима. Същата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки обаче процесуалната допустимост на касационната жалба в посочената й част, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Г. В. П. и Г. Т. П. срещу З. д. “Б” АД иск по чл. 407 ТЗ /отм./, въззивният съд е приел за доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на посочения застраховател за заплащане на обезщетение за претърпените от двамата ищци имуществени вреди от настъпилото на 07.06.2005 г. пътно-транспортно произшествие, в т. ч. и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. Изводът за съществуването на това правоотношение е изграден на база приетото заверено ксероксно копие на застрахователна полица № 0* от 31.12.2004 г., независимо, че по делото не е представен оригиналът на същия документ, за което ищците са били задължени с определение от съдебно заседание на 17.12.2007 г. предвид изричното искане на застрахователя ЗД “Б” АД.
С оглед данните по делото, настоящият състав приема, че не е налице първата задължителна предпоставка за допускане на касационно обжалване. Поставеният от касатора въпрос за приложението на чл. 101 във връзка с чл. 127 ГПК /отм./ не може да бъде определен като съществен за изхода на спора.становеното в чл. 101 ГПК /отм./ задължение на страната да представи при поискване оригинала на документа касае единствено хипотезата, когато този документ е приложен в заверен от самата страна препис, защото само тогава би могло да се презумира, че оригиналът се намира в страната и тя ще бъде във възможност да го представи. В конкретния случай обаче документът /застрахователната полица/ е представен в препис, който не е заверен от представилата го страна /ищците/, а е заварен от самия застраховател. Със заверения препис от този документ ищците са се снабдили от застрахователното дружество-ответник въз основа на изрично издаденото им от съда удостоверение от 14.06.2006 г. Следователно, разпоредбата на чл. 101 ГПК /отм./ в случая е неприложима, поради което и поставеният от касатора въпрос не може да се приеме за съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед липсата на главната предпоставка за допускане на касационно обжалване, не следва да се обсъждат и допълнителните условия по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, релевантни към поддържаните от касатора основания.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV “А” състав по гр. д. № 4305/2007 г. в частта, с която са уважени предявените от Г. В. П. и Г. Т. П. искове по чл. 407 ТЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 171 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба срещу решението в частта, с която е уважен предявеният от Г. Т. П. иск по чл. 407 ТЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лв.
Определението, с което касационната жалба се оставя без разглеждане, подлежи на обжалване пред друг състав на Върховен касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
Определението, с което не се допуска касационно обжалване на решението, е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: