3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
С., 01.04.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 29 март две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 2091/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. М. Р., подадена от пълномощника му адв. С. В., срещу въззивното определение на Софийски апелативен съд, ГК, VІІ с-в, № 37 от 09.01.2013г. по ч.гр.д. № 4656/2012г., с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определението на Врачанския окръжен съд, № 664 от 08.10.2012г. по гр.д. № 500/2012г., с което е оставено без уважение искането на Р. М. Р. за изпращане на делото по подсъдност на Софийски градски съд.
Ищецът К. Ц. К. от [населено място], [община], обл. В., не е изразил становище.
Втория ответник по иска [фирма], Мрежови експлоатационен район – М., в представения писмен отговор изразява становище за процесуална недопустимост на частната жалба, а по същество за неоснователност на същата.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ответника Р. М. Р. за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на Софийски градски съд по съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 115 ГПК искът може да се предяви и по местоизвършване на деянието. В случая претенцията е за обезщетяване на претърпени вреди, настъпили вследствие на действия на ответниците, довели до погиване на сграда на ищеца в [населено място], обл. В..
В. съд е потвърдил първоинстанционното определение със същите мотиви. Приел е, че се претендират вреди от непозволено увреждане и в този случай подсъдността е изборна – общата подсъдност по чл. 105 ГПК, или по местоизвършването на деянието – чл. 115 ГПК. Това право на ищеца не може да бъде отнето посредством отвод за местна подсъдност, основан на чл. 105 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК поради противоречие на въззивното определение на практиката на ВКС по въпросите: „кой е местно компетентният първоинстанционен съд при искове срещу повече от един ответник, предявени на различно правно основание и при условията на евентуалност”, „длъжен ли е съдът да уважи възражението на ответника за местна подсъдност по постоянния му адрес, ако съдът е квалифицирал иска по чл. 45 ЗЗД”, „ако и двамата ответници са с постоянен адрес, съответно седалище в едно и също населено място, различно от местоизвършването на твърдяното деяние, може ли съдът да се съобрази с възражението за местна подсъдност, направено своевременно от единия от ответниците”. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че първият от поставените въпроси съдържа условие, което в случая не е налице, поради което въпросът не е от значение за решаването на делото. Искът е предявен солидарно срещу двамата ответници на основание непозволено увреждане, а не на различни основания в условията на евентуалност. Останалите два въпроса по прилагането на чл. 115 ГПК са от значение за решаването на делото, но не се констатира твърдяното противоречие в съдебната практика. Приложените определения на ВКС са постановени по дела, чийто предмет включва предявени на различно правно основание искове – главен иск по чл. 226 КЗ срещу застрахователя и евентуален по чл. 45 ЗЗД срещу втория ответник – деликвента, причинил ПТП.
Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 115 ГПК е ясна и се прилага непротиворечиво в изложения от въззивния съд смисъл. Местната подсъдност по дела за непозволено увреждане е изборна в полза на ищеца. Избраната от него подсъдност обвързва съда и той не може да препрати делото на другия алтернативно компетентен съд. В случая мястото на деянието е в района на Врачанския окръжен съд и избраната от ищеца подсъдност по чл. 115 ГПК обвързва съда и ответниците.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд, ГК, VІІ с-в, № 37 от 09.01.2013г. по ч.гр.д. № 4656/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: