Определение №216 от 43588 по тър. дело №2540/2540 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
гр. София, 03.05.2019г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска

при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2540 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел Ловно-рибарско дружество „Хан Омуртаг – 2001”, гр. Омуртаг срещу решение № 55/19.03.2018г., постановено по т.д.№ 659/2017г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 177/28.09.2017г. по гр.д.№ 152/2017г. на Търговищкия окръжен съд за отмяна на взетото на 10.06.2017г. от Общото събрание на Сдружение с нестопанска цел Ловно-рибарско дружество „Хан Омуртаг – 2001” решение за избор на М. С. А. за председател на сдружението на основание чл.25, ал.4 във връзка с ал.6 ЗЮЛНЦ и чл.28, ал.4 от Устава на сдружението (ред. 2009г.).
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът Р. Т. М., гр. Омуртаг не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 10.06.2017г. на проведено Общо събрание на Сдружение с нестопанска цел Ловно-рибарско дружество „Хан Омуртаг – 2001” по т.6 от дневния ред е взето решение за избор на М. С. А. за председател на сдружението. Спорът по делото е само по въпроса отговаря ли новоизбраният председател на изискванията по чл.28, ал.4 от Устава за минимално членство в сдружението от 4 години. Прието е за безспорно, че А. е приет за член на сдружението през лятото на 2014г. и на 07.07.2014г. е изпълнил задължението си да заплати встъпителен и членски внос за 2014г. След прилагане на относимите разпоредби от Устава на сдружението въззивният съд е изложил съображения, че членственото правоотношение възниква с положително решение на Управителния съвет по искането на кандидата за приемането му за член. Предвид липсата на представено по делото решение за приемане за А. за член, но с оглед датата на заплащане на встъпителната вноска, което следва да се извърши в едномесечен срок от приемането, апелативният съд е формирал извод, че на която и да е дата през месеците юни или юли 2014г. А. да е станал член на сдружението, то към датата на решението на Общото събрание – 10.06.2017г. не са изтекли 4 години. Варненският апелативен съд е счел, че издаването и заверяването на личен билет за лов и заплащането на членски внос за календарната 2014г. и за следващите години не рефлектират върху началото, съответно продължителността на членственото правоотношение. Нарушаването на въведеното с чл.28, ал.4 от Устава изискване по отношение на новоизбрания председател на сдружението има за последица незаконосъобразност на избора, поради което е потвърден първоинстанционният акт за отмяна на решението на Общото събрание на сдружението.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя два въпроса, първият от които е въведен на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно: „Следва ли стажът, изискуем за заемане на длъжност „председател, заместник – председател, секретар и членове на УС”, да бъде не по-малко от 4 години и как следва да се брои този стаж – от датата на придобиване на членствени права до изтичане на едногодишен срок на следващата година или с изтичане на календарната година и участието в ловностопанските мероприятия за календарната година се зачита за стаж за тази година?”. Предпоставката за допускане на касационно обжалване е мотивирана с липсата на практика по чл.25 ЗЮЛНЦ по този въпрос.
Отговорът на първата част на въпроса произтича изцяло от разпоредбата на Устава на сдружението и това е основанието, на което е предявен искът за отмяна на решението за избор на председател на сдружението. Втората част обхваща спорният по делото въпрос, който е решен от въззивния съд при прилагане на разпоредбите от Устава на сдружението. Следователно въпросът не касае тълкуването на конкретна правна норма, което да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото според основанието за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Развитата от касатора теза относно начина на броене на стажа не е основана на друга разпоредба от Устава или на законова норма, които да не са приложени правилно от въззивния съд. Извън тези съображения следва да се отбележи, че и според броенето от касатора на „стажа” на новоизбрания председател към момента на приемане на решението на Общото събрание – 10.06.2017г. същият няма 4 години членство в сдружението, считано включително от 01.01.2014г.
По втория поставен въпрос за задължението на „съда да се произнесе относно обсъждане на всички възражения на страните, които имат значение за акта му по съществото на правния спор и да изложи в мотивите преценка на доказателствата” касаторът твърди, че съществува противоречива съдебна практика, „постоянна съдебна практика” и се позовава и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По така въведения въпрос съдебната практика е уеднаквена с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, по смисъла на което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсимиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първа инстанция. В настоящия случай касаторът не е обосновал противоречие между въззивното решение и Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Наличието на практика на ВКС по поставения въпрос изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а нормата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК е изменена със ЗИД на ГПК с ДВ бр.86/2017г. и не са въведени предпоставките за допускане на касационно обжалване според действащата редакция на закона. Касаторът не е посочил в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и в касационната жалба кои точно негови възражения или събрани по делото доказателства не са обсъдени от въззивния съд. Съобразно с оплакванията във въззивната жалба решаващият състав е изложил в обжалвания съдебен акт мотиви относно доказателства, представени от страните, произнесъл се е по всички значими за спора въпроси и по заявените от страните доводи и възражения и е формирал собствени фактически и правни изводи. Възражението относно момента на възникване на членственото правоотношение на новоизбрания председател на сдружението и значението на фактите за заплащане на членския внос и участието в ловно – рибарските мероприятия са обсъдени от състава на апелативния съд.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 55/19.03.2018г., постановено по т.д.№ 659/2017г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар