Определение №218 от 43593 по ч.пр. дело №2101/2101 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
гр. София, 08.05.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 2101 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./ -гр. Ловеч срещу решение № 40 от 8. 03. 2018 г. по в. т. д. № 374/2017 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 567 от 28. 08. 2017 г. по т. д. № 80/2016 г. на Ловешки окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството в несъстоятелност с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 34 от 20. 06. 2017 г., поправено с решение № 37 от 22. 06. 2017 г., по т. д. № 80/2016 г. на Ловешкия окръжен съд в частта за разноските.
В жалбата се поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се прави искане за отмяната му.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационният жалбоподател твърди, че съдът се е произнесъл по следния правен въпрос, обусловил изхода на делото: „Следва ли длъжникът в производството по несъстоятелност да бъде осъден да заплати държавна такса и разноски при уважаване на установителен иск по чл. 694 ТЗ, когато е ответник по делото и не е подавал възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ по отношение вземането, предмет на иска?“. Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като повдигнатият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба „Литекс“ АД изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение, съответно – за неоснователност на жалбата.
Синдикът на длъжника в несъстоятелност „Нафтекс Петрол“ ЕООД М. Н. не е депозирал отговор на жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди определението на Ловешки окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./ по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 34 от 20. 06. 2017 г., поправено с решение № 37 от 22. 06. 2017 г., по т. д. № 80/2016 г. в частта за разноските, като се отмени акта на съда за осъждане на „Нафтекс петрол“ ЕООД /н./ да заплати държавна такса в размер на 36 830, 73 лв. от масата на несъстоятелността, въззивният съд е приел, че с оглед липсата на правило в част IV „Несъстоятелност“ на ТЗ на основание чл. 621 ТЗ досежно това дали се дължи държавна такса от ответника при уважаване на предявен иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ следва да намерят приложение правилата на ГПК, като на основание чл. 78, ал. 6 ГПК длъжникът се осъди да заплати държавна такса съобразно предвиденото в чл. 694, ал. 7 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос дали се дължи държавна такса по чл. 694, ал. 7 ГПК от страна на длъжника – ответник по иска по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ при уважаването на иска в хипотезата, когато предявеното от кредитора вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 по възражение на друг кредитор, е от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и отговаря на общото изискване за достъп до касация, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Положителният отговор на въпроса дали длъжникът в несъстоятелност дължи държавна такса по чл. 694, ал. 7 ТЗ при уважаване на предявен срещу него иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, когато вземането, предмет на установителния иск, е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ по възражение на друг кредитор, следва от ясните разпоредби на чл. 694, ал. 7 ТЗ и чл. 621 ТЗ. Специалната разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ предвижда, че държавната такса по исковете по чл. 694 ТЗ се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен иск. Съгласно цитираната разпоредба при предявяване на установителен иск не се внася предварително държавна такса, а ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 694, ал. 2 ТЗ (ред., ДВ, бр. 38/2006 г.). Законовото правило не освобождава страните от задължението за заплащане на държавна такса, както и не определя отговорността за разноски в случаите, когато искът по чл. 694 ТЗ е уважен или производството по него е прекратено с оглед недопустимостта му. Ето защо на основание чл. 621 ТЗ, доколкото в част IV „Несъстоятелност“ на ТЗ няма специални правила, по отношение на задължението за заплащане на държавна такса и отговорността за разноски при прекратяване на производството по установителен иск по чл. 694 ТЗ поради недопустимост и при уважаване на същия иск следва да намерят приложение нормите на чл. 71, ал. 1 ГПК, според която при водене на всяко дело се събира държавна такса, и на чл. 78 ГПК досежно отговорността за разноски. По тълкуването на чл. 694, ал. 2 ТЗ (ред., ДВ, бр. 38/2006 г.), съответно чл. 694, ал. 7 ТЗ (ред., ДВ, бр. 38/2006 г.) е формирана практика на ВКС, намерила израз в определение № 22 от 25. 01. 2013 г. на ВКС по т. д. № 119/2012 г., I т. о., постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК, определение № 313 от 7. 06. 2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1202/2018 г., определение № 113 от 1. 03. 2017 г. на ВКС по ч. т. д. №[ЕИК] г., II т. о., решение № 99 от 2. 08. 2017 г. на ВКС по т. д. № 307/2016 г., II т. о. и др., която не се нуждае от промяна или осъвременяване. В тази практика се приема, че специалната норма на чл. 694, ал. 7 ТЗ само редуцира размера на дължимата държавна такса по иск по чл. 694 ТЗ и не изисква предварителното й внасяне, с оглед стимулиране на кредиторите да предприемат този вид защита на правата си в производството по несъстоятелност /така мотивите към проекта на ЗИДТЗ, обн., ДВ, бр. 105/2016 г./ Дадени са и разрешенията за субсидиарното приложение, на основание чл. 621 ТЗ, на правилата на ГПК за дължимата държавната такса и за разноските в хипотезите на уважаване на иск по чл. 694 ТЗ и прекратяване на производството по делото при недопустимост на този иск. В съответствие с тези разрешения въззивният съд е приел, че при уважаване на установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, в случаите на изключване на предявеното вземане от списъка на приетите вземания с определение на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ по възражение на друг кредитор, разноските, както и държавната такса се възлагат в тежест на дружеството в несъстоятелност – ответник по иска.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на обжалвания съдебен акт на Великотърновски апелативен съд.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 40 от 8. 03. 2018 г. по в. т. д. № 374/2017 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 567 от 28. 08. 2017 г. по т. д. № 80/2016 г. на Ловешки окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./ с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 34 от 20. 06. 2017 г., поправено с решение № 37 от 22. 06. 2017 г., по т. д. № 80/2016 г. на Ловешки окръжен съд в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.