О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 05.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 244 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на проф. В. И. Г., от гр. П., срещу решение от 18.11.2009 г. по въззивно гр. д. № 2698 /2009 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о., VІІІ с-в., с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен иск на жалбоподателя срещу Т. у. – София, филиал гр. П. за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка”, наложено от Директора ТУ- София, филиал Пловдив. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Представя изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, които ще бъдат обсъдени по-долу.
Ответникът Т. у. – София, филиал гр. П., оспорва както основанията за допускане на касационната жалба, така и нейната основателност.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано в срок въззивно решение по неоценяем иск.
Искането е основателно, по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че наказанието е наложено за две нарушения : по чл.187,т.7 КТ – за неизпълнение на заповед с посочен номер и дата на Директора на филиала на университета – неприсъствието на заседание на разширен катедрен съвет на катедра „М”, проведено на 02.07.2008 г. и по чл.187,т.8 КТ – за уронване на доброто име на университета и филиала чрез изложение на Специализиран научен съвет на 10.07.2008 г.; за второто нарушение ищецът не е бил изслушан по реда на чл.193,ал.1 КТ, поради което и не следва да се изследва по същество дали ищецът е извършил даденото нарушение; сочените от ищеца причини за неучастието в заседанието на разширения катедрен съвет са неоснователни, защото е бил запознат със заповедта, бил е на работа и е имал време да изложи възраженията си; съдът не е разгледал възражението на ищеца за незаконосъобразност на нареждането, поради това, че не е член на катедрения съвет по смисъла на чл.26,ал.2 ЗВО, поради което и не е имал задължение да участва в заседанията му, въпреки наличието на заповед, която го задължава да направи това, поради което и не е извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187,т.7 КТ.
След уточняване и разграничаване от доводите за неправилност, с които са смесени, настоящият състав намира, че жалбоподателят е извел следните въпроси:
Първа група материалноправни въпроси: по чл.187,т.7 КТ за законността на нареждането на работодателя за включването на жалбоподателя проф. В в разширен катедрен съвет на катедра „М”, предвид обстоятелството, че по това време той е работел по срочен трудов договор по реда на §11 от ПЗР от ЗВО, сключен след навършването на възраст за пенсиониране и разпоредбите на чл.26д от ЗВО, според която „катедрата включва най-малко 7-членен академичен състав на основен трудов договор във висшето училище.” във връзка с § 4д. (Нов – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) от ДР на закона, според който „по смисъла на този закон: „основен трудов договор“ е трудовият договор, сключен на основание чл.67,ал.1,т.1 от Кодекса на труда (за неопределено време, който е различен от този по т.2 – срочен)”; за смисъла на понятието „разширен катедрен съвет”, употребено в заповедта, и дали такъв орган има нормативна опора под това или под друго име.
Настоящият състав намира, че тези въпроси имат значение за спора и е следвало да обусловят решаващите изводи на въззивния съд, те имат значение за точното прилагане на закона в конкретната хипотеза, обусловена от предвиденото в цитираните правни норми.
Друг материалноправен въпрос: когато по реда на чл.193,ал.1 КТ работодателят не е поискал обяснение за една от двете нарушения, за което е наложено дисциплинарно наказание, това представлява ли самостоятелно основание за отмяна на заповедта – по този въпрос съществува противоречива съдебна практика, разрешението по делото противоречи на постановеното по друго въззивно дело на Пловдивски ОС – решение от 20.10.2009 г. по възз. гр.д. 2132 /2009 г., препис от което е приложен.
По този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, няма отбелязване, нито други данни въззивното решение, на което жалбоподателят се позовава, да е влязло в сила. Освен това настоящият състав намира, че приетото от въззивния съд разрешение – че съдът следва да разгледа по същество само тези нарушения, за които са поискани обяснения, не противоречи, а съответства на правилното приложение на закона, отразено в решение № 1431 /18.10.2004 г. по гр.д. № 2460 /2002 г. на ВКС, ІІІ г.о. : „…в случаите, когато дисциплинарното наказание е наложено за повече от едно дисциплинарни нарушения, съдът следва да разгледа трудовия спор само спрямо тези от тях, за които изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ са изпълнени.”.
Поради изложеното следва да се приеме, че първата група повдигнати въпроси осъществяват основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Спорът е трудов и по него жалбоподателят не дължи държавна такса.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 18.11.2009 г. по въззивно гр. д. № 2698 /2009 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о., VІІІ с-в..
Делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.