2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
гр. София, 09.01.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3356 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Б. Р. Б. срещу решение № 686/08.04.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 3409/2015 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 5289/17.07.2015 г. по гр. дело № 13624/2013 г. на Софийския градски съд (СГС), е уважен предявеният срещу жалбоподателя иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД на А.-Д. Б. В. и Н. Б. Б. – наследници и процесуални правоприемници на починалата в хода на процеса ищца М. Н. Б., като е развален договорът, сключен с нотариален акт № ./29.02.2000 г., том ., вх. рег. № ., дело № . г., по силата на който първоначалната ищца М. Б. и Д. П. М. са прехвърлили на касатора-ответник апартамент № 3 на партерния етаж в [жилищен адрес][жк], [населено място], ведно с принадлежащите му зимнично и таванско помещение и идеални части от общите части на сградата и от портиерско жилище, срещу задължението на жалбоподателя да издържа и гледа прехвърлителите – негови баба и дядо, докато са живи, лично или чрез трето лице, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега, и им гарантира почистване и грижи при болест и немощ, като М. Б. си е запазила правото на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно, както и Д. М. – съгласно нотариален акт № ., том., дело № . г.; в тежест на жалбоподателя са възложени разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и съображения за недопустимост и за неправилност на обжалваното решение – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани пет процесуалноправни и един материалноправен въпрос, а именно: 1) относно преклузията за представяне на доказателства – допустимо ли е в срока за произнасяне (за постановяване на решението) и въпреки изрични указания в първоначалния доклад относно доказателствената тежест, съдът да даде допълнителна възможност на ищеца да представи писмено доказателство, което е съществено за твърдяните права, и как този порок се отразява на решението, основано на посоченото доказателство; 2) относно преценката на доказателствата от съда при установяването на правно-релевантните факти по делото, и конкретно – следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства, събрани по делото, които са от значение за спора; 3) как следва да се преценяват признанията за гледане и издръжка на прехвърлителя-ищец, направени с нотариално заверена декларация, спрямо твърденията му в исковата молба за факти, предхождащи датата на декларацията, и допустимо ли е такова признание да се опровергава от наследниците му с гласни доказателства (свидетелски показания); 4) допустим ли е иск, основан на същите обстоятелства, буквално пренесени от предходна искова молба, за които ищецът е направил изрично опровергаване, както и изявление, че желае прекратяване на всички производства, макар и формално – чрез оттегляне на иска; 5) може ли наследник на кредитор по договор за издръжка и гледане да предяви иск за разваляне на този договор след смъртта на наследодателя си, при положение, че приживе самият наследодател изрично е заявил пред съда отказ от заведен иск за разваляне на договора; и 6) представлява ли период от десет дни достатъчен, за да се приеме с оглед интереса на кредитора, че е налице неизпълнение, достатъчно за развалянето на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, действал за период от дванадесет години. Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие, както следва: първият – с решение № 700/06.12.2010 г. по гр. дело № 304/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; вторият – с решение № 411/27.10.2011 г. по гр. дело № 1857/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; третият, четвъртият и петият – с решение № 196/20.06.2013 г. по гр. дело № 787/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; и шестият – с решение № 20/22.07.2015 г. по гр. дело № 1853/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Жалбоподателят поддържа, че касационното обжалване следва да се допусне и предвид направените от него по делото възражения за недопустимост на иска (респ. – за недопустимост на обжалваното решение), поради наличие на друго висящо дело между същите страни по същия иск, поради отказ от иска от страна на първоначалната ищца – прехвърлителката М. Б., поради липса на надлежно учредена от нея представителна власт за подаването чрез пълномощник на исковата молба по настоящото дело.
Ответниците по касационната жалба – ищците А.-Д. Б. В. и Н. Б. Б. в отговора си излагат становище и доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Първият процесуалноправен въпрос жалбоподателят свързва с оплакването си, че първоинстанционният съд в нарушение на съдопроизводствените правила – след настъпила преклузия, е събрал като писмено доказателство, на което са основани решенията на двете инстанции по делото, нотариалният акт, във формата на който е сключен процесният алеаторен договор. Това оплакване е направено за първи път едва с касационната жалба; то не направено с въззивната жалба на касатора, поради което въззивният съд не се е произнасял по него, респ. – не е разрешавал този въпрос, което е в съответствие със задължителните указания и разясненията, дадени с т. 2 и мотивите към нея от тълкувателно решение (ТР) № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Там е прието, че въззивният съд не следи служебно, а само – при изрично направено и обосновано оплакване за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото и събиране на доказателствата, с което е преодоляно обратното разбиране, възприето в посоченото от касатора, решение № 700/06.12.2010 г. по гр. дело № 304/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. Поради това, няма основание касационното обжалване да се допуска по този процесуалноправен въпрос, изведен от касатора.
Вторият изведен в изложението към касационната жалба процесуалноправен въпрос относно преценката на доказателствата по делото от съда, е разрешен с обжалваното въззивно решение в противоречие с посоченото от жалбоподателя решение № 411/27.10.2011 г. по гр. дело № 1857/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Същото е постановено по реда на чл. 290 от ГПК и в него е прието, че съдът по същество е длъжен да прецени всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, както и доводите на страните, и да основе решението си върху приетите от него в резултат на тази преценка, обстоятелства по делото и върху закона. В същия смисъл е и трайно установената практика на ВКС, намерила израз и в множество други решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
В противоречие с тази константна задължителна практика, въззивният съд, при извършената от него преценка относно допустимостта на предявения по делото иск – по възраженията на касатора-ответник, е намерил за неотносими доказателства, представените от последния по делото, декларация от 09.07.2012 г. и молба от 23.07.2012 г. с нотариална заверка на подписа на първоначалната ищца М. Б., при което съдът не е обсъдил съдържанието на тези два документа, а лаконично и неясно е посочил единствено, че не може да се оттегли непредявен иск, че е недействителен отказ от права, ако се тълкува по-разширително декларацията, както и че с молбата са оттеглени пълномощия, дадени от ищцата на трето за делото лице.
Разрешението на всички останали правни въпроси, изведени в изложението към касационната жалба, част от които са свързани с процесуалната допустимост на предявения иск и на обжалваното въззивно решение, е обусловено от обсъждане съдържанието на декларацията от 09.07.2012 г. и молбата от 23.07.2012 г. на първоначалната ищца, каквото обсъждане липсва в мотивите към обжалваното въззивно решение. Поради това, касационното обжалване не следва да се допуска по тези въпроси, а – само по втория въпрос в изложението, като с решението си по чл. 290 от ГПК касационната инстанция ще се произнесе и по доводите за недопустимост на иска и на обжалваното въззивно решение (в този смисъл са и задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В заключение, касационното обжалване следва да се допусне с оглед проверка процесуалната допустимост на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по процесуалноправния въпрос относно преценката на доказателствата от съда при установяването на правно-релевантните факти по делото, и конкретно – следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства, събрани по делото, които са от значение за спора.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 536.65 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 686/08.04.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 3409/2015 г. на С. апелативен съд;
УКАЗВА на жалбоподателя Б. Р. Б. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 536.65 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.