Р Е Ш Е Н И Е
№ 220
София, 20.04.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на десети март, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. 4691 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СОУ “С” гр. П., чрез процесуалния му представител адв. Т. Шишкова срещу въззивно решение № 210 от 4.07.2008 год. по гр.д. № 446/2008 год. на Пернишкия окръжен съд в частта , с която е оставено в сила решението на Пернишкия районен съд от 19.02.2008 г. по гр.д. № 2253/2007 г. в частта му, с която е признато за незаконно уволнението на С. В. С. от гр. П., извършено със заповед № 828 от 3.09.2007 г.на директора на училището за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ и е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност “учител по история”.
Ответникът С. В. С. не е подал писмен отговор по чл.287 ГПК.
С определение № 124 от 12.12.2008 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос- основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.10 КТ /в ред. след 2001 г./, вр. § 5, ал.1 от ПЗР на КСО изисква ли придобиване право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст на учителя, или е налице и при придобито право на намалена пенсия.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл.290, ал.2 ГПК, намира следното:
С обжалванато решение Пернишкият окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция, с което са уважени предявените от С. В. С. срещу СОУ “С” гр. П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ като е приел, че към датата на уволнението ищецът не е отговарял на изискванията по чл.68 КСО, поради което прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ е незаконосъобразно. Изложил е съображения, че то може да се прекрати на посоченото в заповедта основание при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Придобиването на това право е уредено в чл.68 КСО, който визира, че право на пенсия се придобива при навършване на възраст 60 години и шест месеца за мъжете, при положение, че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не е по-малък от 98, като по силата на ал.2 от чл.68 КСО от 31.12.2000 г. възрастта по ал.1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца до достигане на 63 години за мъжете, а сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта се увеличава с 1 до достигане на 100 за мъжете. Съобразно тези разпоредби ищецът към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е следвало да има навършени 63 години, което условие не е било налице, тъй като същият е роден на 8.10.1946 г., а уволнението е извършено на 4.10.2007 г., т.е. имал е навършени 60 години. Наличието на възможност ищецът да получава друг вид пенсия сред посочените в КСО според съда не е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.328, ал.1, т.10 КТ, тъй като пенсията по § 5, ал.1 от ПРЗ на КСО е различна от тази по чл.68 КСО и се касае до една възможност в полза на работника, като упражняването на това право зависи от неговата преценка, а в случая ищецът не е упражнил правото си на по-ранно пенсиониране.
По поставеният материалноправен въпрос е налице постановено по реда на чл. 290 ГПК решение на ВКС, в което е дадено разрешение на същия, като е прието че, в разпоредбата на чл.68 КСО са уредени две хипотези при придобиване право на пенсия. Едната е съгласно ал.1-3 на чл.68 и предвижда правото на пълна пенсия при достигане на определена възраст-за мъжете 63 години и за жените-60 години и общ сбор на възраст и осигурителен стаж, правещи 100 точки за мъжете и 94 точки за жените. Втората хипотеза е намалена пенсия при условията на чл.68, ал.4 КСО. По отношение на учителите е предвидена в § 5 от ПЗР на КСО специална хипотеза за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, която изисква учителски осигурителен стаж за мъжете 30 години и 25 години за жените и възраст, която е три години по-рано от възрастта по чл.68, ал.1 и ал.2 КСО. След изменението на чл.328, ал.1, т.10 КТ от 2001г. законът изоставя изискването за прекратяване на трудовия договор от работодателя при наличието на право на пълна пенсия за изслужено време и старост /както тогава е наричана пенсията за осигурителен стаж и възраст/ и включва в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнявани по тази разпоредбата и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази променена законодателна позиция, както и принципното обстоятелство, че уволнението по чл.328, ал.1 КТ, включително и по т.10 се извършва по преценка на работодателя означава, че това е предоставена му правна възможност, а не задължение. Следователно в хипотезата на чл.328, ал.1, т.10 КТ- при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на учител, право на работодателя е да прецени с коя норма да се съобрази – с общата или със специалната норма от осигурителния кодекс.
С оглед посоченото разрешение на съществения за настоящото дело материалноправен въпрос, обжалваното решение, в което е прието, че възможността за по-ранно пенсиониране е представена само на учителя, не и на работодателя е в противоречие с даденото разрешение в задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК по този въпрос- решение № 33 от 9.03.2010 г. по гр.д. № 2280/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о.
По основателността на касационната жалба.
Трудовото правоотношение със С. В. С. е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ – при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на ищеца и без заявено от него желание за пенсиониране. В случая при прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание е приложена разпоредбата на §5, ал.1 КСО, съгласно която учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и 3 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2. По делото е безспорно, че установените в същата предпоставки към датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради пенсиониране, са налице за ищеца. Тъй като разпоредбата на § 5, ал.1 КСО се явява специална спрямо общата норма на чл.68 КСО, което предпоставя нейното приложение по отношение на учители, отговарящи на изискванията визирани в същата на съдебен контрол подлежи единствено фактът дали са спазени визираните в нея изисквания. Това е така, тъй като при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.10 КТ право на работодателя е при преценка изискванията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с коя норма да се съобрази- с общата или специалната норма от осигурителния кодекс. Това право не подлежи на съдебен контрол. Работодателят в настоящият случай е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, като е приложил специалната норма на осигурителния кодекс.
Предвид изложеното, изводът на въззивния съд, че в посочената хипотеза за работодателя не съществува право за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е неправилен. Извършеното уволнение е законосъобразно, тъй като са налице визираните в § 5, ал.1 КСО предпоставки, поради което като е приел противното въззивния съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и настоящата инстанция следва да постанови решение по същество на спора, с което се отхвърлят предявените искове по чл.344, ал.1 и ал.2 КТ, като неоснователни.
С оглед изхода на делото, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, които възлизат на 700 лв. за всички инстанции. С оглед характера на производството-трудов спор, ищецът-ответник по касационната жалба не дължи заплащане на държавна такса.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 210 от 4.07.2008 год. по гр.д. № 446/2008 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Пернишкия районен съд от 19.02.2008 г. по гр.д. № 2253/2007 г. в частта, с която е признато за незаконно уволнението на С. В. С. и е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност “учител по история” и вместо него Постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. В. С. от гр. П., ул.” Н. Козлев” № 28 срещу СОУ “К”, гр. П., ул.”Рига” № 1 искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ, за отмяна на заповед № 828 от 3.09.2007 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ, вр. § 5, ал.1 КСО и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “учител по история”.
ОСЪЖДА С. В. С., ЕГН:**********, от гр. П., ул.” Н. Козлев” № 28 да заплати на СОУ “К”, гр. П., ул.”Рига” № 1 направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 700 /седемстотин/ лева.
Решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :