2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
С., 03.04.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 29 март две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 2150/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. А. С. от [населено място], срещу определението на Варненския окръжен съд, VІІІ с-в, № 21 от 03.01.2013г. по гр.д. № 3619/2012г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на Р. А. С. против определението на Варненския районен съд от 25.10.2012г. по гр.д. № 20738/2011г. с което е оставено без уважение искането на Р. А. С. за включване в делбената маса на съсобствени между страните движими вещи.
Ответницата по частната жалба В. Н. Т. в подадения от пълномощника й адв. В. Д. отговор моли определението да се потвърди и да й се присъдят разноските по делото.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения:
В. съд е оставил без разглеждане подадената от Р. А. С. частна жалба срещу определение на Варненския районен съд, с което е оставено без уважение искането му за включване в делбената маса на съсобствени между страните движими вещи, по съображения, че определението не е от категорията определения, посочени в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Неприемането на искането по чл. 341, ал. 2 ГПК в делбеното производство, ако има някакъв недостатък, не лишава съделителя, който го е направил от исковия път за защита на правото на делба, което ще бъде предмет на разглеждане в отделно производство. Отделните дела пък съгласно чл. 213 ГПК могат да бъдат съединени в едно производство и да се издаде общо решение по тях. След като процесуалният закон не предвижда обжалване на определението по чл. 341, ал. 2 ГПК, липсва предпоставка за инстанционен контрол върху него и съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат се подават частни жалби в два случая – когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и когато обжалването му е изрично предвидено в закона. В настоящия случай не е налице нито една от двете хипотези. Определението на съда по чл. 341, ал. 2 ГПК не е акт, прекратяващ производството по делото, тъй като съделителят може да предяви иска за делба на тези вещи в друго производство. Не е предвидено изрично и самостоятелното обжалване на това определение – в този смисъл са и постановените от ВКС определение № 408/19.07.2012г. по ч.гр.д. № 231/2012г. І г.о., потвърдено с определение № 600/22.11.2012г. по ч.гр.д. № 598/2012г. І г.о.; определение № 39/2011г. по ч.гр.д. № 515/2009г. ІІ г.о. и определение № 344/2011г. по ч.гр.д. №. 171/2011г. ІІ г.о.
Ответницата по касация е направила искане за присъждане на разноските по делото, но не е представила доказателства за направени разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Варненския окръжен съд, VІІІ с-в, № 21 от 03.01.2013г. по гр.д. № 3619/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: