О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
[населено място], 09.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 888 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение от 30.01.2018г. по т.д. № 2761/2015г. на САС, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за връщане на внесената държавна такса по сметка на САС в размер на 1231,43лв. по въззивна жалба вх.№519/25.10.2017г. по описа на ОС-Кюстендил.
В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение, тъй като частният жалбоподател е оттеглил въззивната жалба и внесената по нея държавна такса е без основание. Иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго за връщане на недължимо платената държавна такса.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима, но неоснователна по същество.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че държавната такса е била дължима с оглед подадената въззивна жалба от дружеството, която е била администрирана и след постъпил отговор от насрещната страна по нея е било образувано въззивно производство.
Определението е правилно.
При постановяването му е съобразено, че при подаване на въззивна жалба по реда на чл.258, ал.1 ГПК възизвникът дължи заплащане на държавна такса на осн. чл.71, ал.1 вр. чл.69, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.18, ал.1 , т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като за внасянето й по сметка на въззивния съд следва да се представят доказателства пред администриращия съд на осн. чл.261, т.4 ГПК. Неизпълнението на тези задължения е основание за връщане на въззивната жалба съгласно чл.262, ал.2 вр. чл.261, т.4 ГПК. В случая по въззивната жалба са иззвършени действия по администрирането й – изпращане на препис до насрещната страна, тя е ангажирала отговор, изпращане на преписката и делото на въззивната инсатнция, било е образувано и въззивно производство. Следователно е налице правно основание за заплащане на държавна такса по въззивната жалба. Последващото й оттегляне има за последица прекратяване на въззивното производство, но не заличава извършените до този момент процесуални действия. Ето защо внесената държавна такса не подлежи на възстановяване.
Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.01.2018г. по т.д. № 2761/2015г. на САС,ТО, 5 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: