Определение №223 от 42831 по търг. дело №1946/1946 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 223

С., 06.04.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдията Татяна Върбанова т.д. № 1946 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.6, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 2988 от 10.04.2016 г. по в. гр. д. № 15253/2015 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-А състав, с което е потвърдено изцяло решение № 67-II-62 от 27.07.2015г. по гр.д. № 25332/2014г. на Софийски районен съд, 67 състав. С последното [фирма] е осъдено, на основание чл. 59 ЗЗД, да заплати на: 1. [фирма] сумата от 10 000 лв., предявена частично от 27 750 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване чрез държане на временен търговски обект в [населено място], магазин „С.”/бивш магазин „Б.”/, за периода 26.05.2009г.- 15.02.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.05.2014г. до окончателното плащане и 2. [фирма] сумата от 10 000 лв., предявена частично от 143 596 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване чрез държане на временен търговски обект в [населено място], магазин „С.”/бивш магазин „Б.”/, за периода 26.05.2009г.- 15.02.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.05.2014г. до окончателното плащане.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за отмяна на решението. Според касатора съдът неправилно е приел, че са осъществени елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД, тъй като през исковия период той не е бил във владение на постройката и не е осъществявал фактическа власт върху нея.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: 1.Когато в хода на съдебното производство не е прогласен като нищожен актът, от който ответникът е черпил права и се е легитимирал като собственик, налице ли е начална липса на основание върху спорния имот. Поддържа се допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с позоваване на ППВС № 1/1979г., решение по гр. д. № 2887/2001 г., IV г. о. на ВКС, решение № 693 от 27.05.2002г. на IV г. о. на ВКС и решение по гр.д. № 963/1998г. на ВКС, решение по гр.д. № 647/2012г. IV г. о. на ВКС, решение по гр.д. № 3034/2015г. на IV г. о. на ВКС и решение по т.д. № 268/2009Г. на I т.о. на ВКС. 2. При отпаднало основание върху спорния имот, постановено със съдебно решение, от кой момент се дължи обезщетение за ползване, от кой момент възниква правото на собственика да търси обезщетение от държателя на вещта: от момента на влизане в сила на решението, с което се разрешава вещния спор или от по-ранен момент. Поддържа се допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с позоваване на решение по т.д. № 268/2009г. на I т.о. на ВКС. 3. Налице ли са елементите от фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД за периода, когато едно лице на правно основание, произтичащо от съдебно решение, извършва в съответствие със строителните правила и норми строителна дейност по разрушаване на недвижима вещ /постройка/ и в този период поема разходи, а не се обогатява и не реализира приходи. В този случай следва ли да бъде ангажирана отговорността за обезщетение за вреди в полза на собственика на земята за периода на добросъвестно изпълнение от страна на ответника на осъдителното съдебно решение за премахване на постройката. Поддържа се допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с позоваване на определение по гр.д. № 6617/2013г. на ВКС, ППВС 1/1979г. и решение по гр.д. № 2858/2014г. на ВКС. 4. В производството по чл.59, ал.1 ЗЗД може ли да се ангажира гражданската отговорност на лице, което не е собственик на недвижимата вещ /постройката/, находяща се върху чуждия терен, което фактически не е ползвало имота, не е държало имота и не е могло да го ползва, поради препятстван достъп до имота от трето лице. Поддържа се допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с позоваване на решение по гр.д. № 1933/2013г. IV г. о. на ВКС, решение по гр.д. № 919/2014г. IV г. о. на ВКС, решение по т.д. № 1087/2009г. на II т.о. на ВКС и решение по гр.д. № 119/2015г. IV г. о. на ВКС. 5. Допустимо ли е определяне на размера на обезщетението на база пазарен наем за ползване на чужд имот, когато ищецът не е доказал в процеса, че ако не е бил възпрепятстван да ползва имота, би реализирал конкретен доход. Поддържа се допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с позоваване на решение № 1820а от 1995г. на IV г.о. 6. При определяне на обезщетение на база пазарен наем в случаите, когато няма нормативно определени наемни цени и няма данни за реализирани сделки за терени с подобна характеристика, не следва ли да се отчитат градоустройствените характеристики на процесния терен. Поддържа се допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК с позоваване на решение по гр.д. № 2858/2014г. на III г.о на ВКС и решение по гр.д. № 941/2009г. на IV г.о. на ВКС. 7. Въззивният съд задължен ли е да обсъди всички възражения и доводи на страните по делото и да изложи мотиви относно релевантни за спора факти и възражения, свързани с предмета на делото. Поддържа се допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с позоваване на решение по гр.д. № 1656/2013г. на II т.о. на ВКС, ППВС № 1/13.07.1953г. и решение по гр.д. № 6203/2013г. на IV г.о. на ВКС. 8. При установяване в хода на съдебното производство, че е налице препятстване от страна на претендиращия обезщетение спрямо лицето, което извършва действия по освобождаване на имота, и това води до увеличаване на периода на претендираното обезщетение, следва ли съдът да съобрази решението за присъждане на обезщетение поради обедняване на ищеца и с факта на съпричиняване за несвоевременното освобождаване на терена. Поддържа се допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. 9. Действия по изпълнение на осъдително съдебно решение за премахване на постройка, при спазване на законоустановените строителни правила и норми, могат ли да се характеризират като държане, ползване или владение върху постройката и съответно да бъдат предпоставка за ангажиране на имуществена отговорност спрямо лицето, което е извършило тези действия и е направило разходи за премахването на постройката. Поддържа се допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК
Ответниците по касационната жалба – [фирма] и [фирма], изразяват по отделно становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените девет въпроса не обосновават наличието на предпоставка да допускане на касационно обжалване. По същество се поддържа, че атакуваният съдебен акт е правилен, с искане за присъждане на разноски за касационното производство.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, имащо за предмет активно субективно съединени осъдителни искове по гражданско дело, предявени като частични, с цена от по 10 000 лева. Поради това касационната жалба се преценява като процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски градски съд е съобразил следното:
Наличието на влязло в сила на 19.10.2011 г. решение на Софийски градски съд, постановено по предявен от осем физически лица иск с правно основание чл.109 ЗС срещу [фирма], при участие на [фирма] като трето лице – помагач на ищците, по силата на което ответното дружество е било осъдено да премахне постройката, представляваща магазин „С.”, [населено място], находяща се върху част от собственото на ищците дворно място; Прехвърлянето на ид. част от поземления имот на [фирма], съответно на [фирма], като последното прехвърляне е настъпило по време на висящността на делото по негаторния иск ; Преклудирането на всички възражения на ответника относно правото на собственост на праводателите на двете дружества – ищци по настоящото дело, както и съществувалите към 19.10.2011 г. възражения за права на ответника да държи постройката си – магазин „С.” върху процесния имот. В последния смисъл е съобразено, че не се твърдят нови факти, непреклудирани от силата на пресъдено нещо; Липсата на основание за държане, от страна на ответника, на постройка върху собствения на ищците имот, установено с влязлото в сила решение по гр.д. № 2807/2006 г. на Софийски градски съд.
Въззивната инстанция е приела, че с влязлото в сила решение по чл.109 ЗС е създаден изпълнителен титул за собствениците на имота да искат принудително изпълнение на задължението на ответника да не им пречи да упражняват правото си на собственост и да премахне постройката, която държи без основание върху техния имот, но този титул не поставя началото на задължението на ответника за заплащане на обезщетение за ползване без основание на имота.
Позовавайки се на задължителните за съдилищата постановки, съдържащи се в ППВС № 1/1979 г., според които, когато собственикът на един имот неправомерно е бил лишен от възможността да го ползва, той е възпрепятстван от възможността да реализира следващите се от този имот облаги, е изведен извод за доказаност на исковите претенции по основание.
Решаващият съд е преценил като неоснователни възраженията и доводите на ответника – въззивник във връзка с момента на влизане в сила на решението по иска с правно основание чл.109 ЗС и релевантността на това дело към исковите претенции по чл.59 ЗЗД за процесния период. Отхвърлени са и възраженията, основани на начина, по който е протекло принудителното изпълнение на влязлото в сила решение и на необходимостта от строителна документация за премахването на постройката. Прието е, че това е период, през който ищците са продължавали да се обедняват, поради неоснователното ползване на техния имот от ответника и затова се дължи заплащане на обезщетение за тяхното обедняване. В тази връзка са преценени писмените доказателства по делото относно процедурата по премахване на постройката, както и искането за възлагане на взискателя/ правоприемник на взискателите/ по изп.дело да извърши премахването на сградата, за сметка на [фирма]. Счетено е обаче, че липсват данни за удължаване на периода по премахване на постройката поради недобросъвестно поведение от страна на дружествата – ищци.
По отношение на размера на претендираните обезщетения, е възприето повторното експертно заключение, определящо средната пазарна стойност на наемоподобния доход, който би могъл да се реализира от процесното място. Кредитирането на тази експертиза е мотивирано от съдебния състав.
Крайният извод на въззивния съд е, че за ответника не е установено право да държи постройката си върху имота на ищците и да събира граждански плодове от това, както и, че е установена връзката между обогатяването на [фирма] и обедняването на ищците, дължащи се на неоснователното ползване на имота от страна на ответника. Поради съвпадане на изводите с тези на първата инстанция, съставът на Софийски градски съд е потвърдил атакуваното пред него осъдително решение.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставените от касатора материалноправни въпроси под № 1 – 4, вкл., са пряко релевантни към поддържаните в жалбата основания за касиране по чл.281, т.3 ГПК и не могат да обосноват наличието на основния селективен критерий. Тези въпроси са изведени въз основа на преклудирани възражения на ответника по иска /сега касатор/ относно правото на собственост на праводателите на ищцовите дружества върху процесния имот, както и установената със сила на пресъдено нещо липса на основание за [фирма] да държи постройката си върху чуждия имот. В тази насока въззивната съдебна инстанция е зачела правните последици на влязлото в сила решение по негаторния иск, при съобразяване, че в настоящото производство ответното дружество не твърди нови обстоятелства , въз основа на които да се изведе извод, че след влизане в сила на решението по гр.д. № 2807/2006 г. на Софийски градски съд, за него е възникнало основание да държи постройката си върху имота на ищците.
Формулираните в т.5 и т.6 от изложението въпроси в частта им, относима към фактическия състав по чл.59 ЗЗД и към начина за определяне на размера на обогатяването на държателя на имота и на обедняването на собственика/собствениците, макар и попадащи в обхвата на общата предпоставка за достъп до касационно обжалване, по отношение на тях не се доказва поддържаната допълнителна предпоставка. Даденото от въззивния съд разрешение по тези въпроси съответства на задължителните постановки на ППВС № 1/1979 г., както и на приложената към касационната жалба практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – решение по гр.д. № 2858/2014 г., ІІІ г.о и решение по гр.д. № 1933/2013 г., ІV г.о. При наличието на задължителна съдебна практика, не следва да се преценява доколко е налице допълнителното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК по въпрос № 5 /неточно квалифицирано от касатора по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като решението на ВС, на което се позовава, е постановено по реда на отменения ГПК/. Що се отнася до кредитираната от въззивния съд експертиза, на база на която е определен средният пазарен наем, в тази част въпросите са относими към правилността на атакуваното решение. Съгласно указанията по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС преценката за правилността на фактическите и правни изводи може да бъде реализирана само при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и във стадия по селектиране на жалбите.
По процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да мотивира решението си при произнасяне по основателността на предявените искове, като прецени релевантните за изхода на делото факти и доводите на страните, липсват данни за допуснато от решаващия състав на Софийски градски съд отклонение от задължителната практика на ВКС, предвид обективираното в мотивите към атакувания съдебен акт.
Последните два въпроса, касаещи действията по изпълнение на осъдителното решение по чл.109 ЗС, са основани на твърдения на касатора за неправомерно поведение на ищците, осуетяващо своевременното освобождаване на имота/събаряне на постройката. Видно от съобразителната част към въззивното решение е, че съдът е преценил тези твърдения като неоснователни, с оглед липсата на конкретни доказателства за удължаване на периода на събаряне на постройката на ответника, което да е настъпило в резултат на предприети от [фирма] действия и искания, вкл. и по изпълнително дело № 20117860402753 на ЧСИ рег.№ 786. Това обуславя съотносимост на въпроси № 8 и № 9 към правилността на атакувания въззивен съдебен акт, по която е недопустимо ВКС да се произнася в производството по чл.288 ГПК.
При този изход на делото, на ответника по касация [фирма] следва да се присъдят разноски в размер на 2 000 лв., съобразно представените с отговора на това търговско дружество доказателства към списъка по чл.80 ГПК. На ответника по касация [фирма] не следва да се присъждат разноски, независимо от своевременно заявеното искане, тъй като видно от приложения договор за правна защита и съдействие е, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв. следва да се преведе по сметка, а доказателства за извършен банков превод не са представени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2988 от 10.04.2016 г. по в. гр. д. № 15253/2015 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-А състав.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 2 000/две хиляди/ лева – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар