5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 224
С., 25.11.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
При секретаря Р. С. изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 1894 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. В. А., П. В. Г., Й. К. В., П. П. В., К. П. В., Купен Т. В. и Е. Т. В. подадена чрез адвокат С. П. срещу въззивно решение № 2089 от 9.11.2012 г. по гр.д. № 641/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 4312 от 10.11.2011 г. по гр.д. № 1044/2009 г. на Варненския районен съд, жалбоподателите са осъдени да заплатят на Д. С. Б. на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата 17558.30 лв., представляваща разликата между дължимата равностойност на неустойка по предварителен договор от 1.12.2003 г. в размер на 10 000 евро и присъдената в размер на 2000 лв., с влязло в сила решение по гр.д. № 3786/2006 г. на В.. Поддържа се, че решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Ответникът по касационната жалба Д. С. Б. в писмения отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че когато задължението за сключване на окончателен договор не е изпълнено от страната, която е получила задатъка другата страна може да иска задатъка в двоен размер, като връщането му не освобождава неизправната страна от отговорност за заплащане на предвидената в договора неустойка. Поддържа се също така, че с влязло в сила решение жалбоподателите са осъдени да заплатят част от неустойката и въпросът за дължимостта й не може да бъде пререшаван.
С определение № 637 от 22.05.2013 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по материалноправния въпрос- допустимо ли е наред със задължение за връщане на задатък в двоен размер /чл.93, ал.2 ЗЗД/ кумулативно да се дължи и неустойка /чл.92 ЗЗД/, в случай че двете обезпечения са уговорени за неизпълнение на едно и също задължение по предварителен договор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК намира, че е процесуално допустима.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което иска по чл.92 ЗЗД е уважен, по съображения, че страните са уговорили в предварителния договор, че при неизпълнение на задълженията поети от продавача, тъй дължи наред с връщане на капарото в двоен размер и уговорената неустойка. Приел е за неоснователно възражението, че при връщане на заплатеното капаро в двоен размер от неизправната страна, тя се освобождава от заплащане на уговорена неустойка, тъй като в противен случай би се стигнало до обезщетяване на едни и същи вреди, поради това, че неустойката била обвързана с неизпълнението на договора и е санкционна последица.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 137 от 20.04.2011 г. по гр.д. 0 1161/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. Даденото в него разрешение е, че страните са свободни да уговарят различни последици от поведението си при сключване на всеки договор, както и от неизпълнението на всяко отделно поето задължение по него, единственото ограничение при неустойката е да съобразяват повелителните норми на закона и добрите нрави. Допустимостта на уговорката за неустойка обаче не е равнозначна на установеност на основанието за нейното присъждане. Тъй като в договорните отношения между страните правилото на чл.92, ал.1 ЗЗД не е ограничено от естеството на задължението, чието изпълнение обезпечава, страните могат да уговорят и други обезпечения или да препратят към други последици. Ако те са за вреда, която изправната страна свързва с отказа си от договора, както е при задатък съгласно чл.93, ал.1 ЗЗД, то задържането на задатъка или връщането му в двоен размер в полза на изправната страна, лишава от основание иска за неустойка, ако такава е санкционно уговорена за същото неизпълнение от страна на получилия задатъка. С приемането на капарото в двоен размер договорът се разваля, но не поради неизпълнение, а заради отказа от него, на основата на съгласие относно правното положение същият да не поражда други свързани с конкретното неизпълнение последици,, освен тези по чл.93, ал.2, пр.2 ЗЗД. Освен да следят не противоречи ли клаузата за неустойка на добрите нрави, съдилищата следва да изясняват за всеки отделен случай дали вредата от конкретното неизпълнение не се компенсира по друг предвиден или уговорен от закона начин, което налага при иск за неустойка да се изясни и естеството на вредата като последица от конкретното неизпълнение.
Предвид дадения отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира оплакванията на жалбоподателите за незаконосъобразност на решението за основателни.
При постановяване на обжалваното решение Варненският окръжен съд неправилно е приел, че за неизпълнение на едно и също задължение по т.8 от предварителния договор дължат връщане на полученото капаро в двоен размер заедно с неустойка в размер на 10 000 евро. В т.8 на предварителния договор продавачите са поели задължение да прехвърлят правото на собственост върху недвижимия имот в посочения в договора срок, заявили са, че имота предмет на предварителния договор не е обременен с вещни права, учредени в полза на трети лица, че не са сключвани предварителни договори с такива лица, че към датата на сключване на окончателния договор няма да има действащи договори, с които да са породени облигационни права в полза на трети лица, че не са налагани възбрани, учредявани ипотеки, както и че няма реституционни претенции. В случай, че продавачите се откажат или имота има вещни тежести, или някое от обстоятелствата, за които са заявили че не е налице се установи че съществува дължат връщане на капарото в двоен размер, заедно с неустойка в размер на 10 000 евро. По делото е установено, че в срока за сключване на окончателния договор продавачите са се разпоредили с недвижимия имот в полза на трето лице. При неизпълнение на поетото от продавачите задължение да няма други действащи договори, от които да се породят права за трети лица не е налице основание за присъждане на неустойка при положение, че заради неизпълнението на същото задължение в полза на изправната страна е върнат задатъка в двоен размер. След като вредата от конкретното неизпълнение е компенсирана с приемането на капарото в двоен размер от купувача по предварителния договор, то за същото неизпълнение не може да се присъдят две обезщетения- веднъж връщане на задатъка в двоен размер и втори път договорна неустойка. Последната е санкционно уговорена за същото неизпълнение от страна на получилия задатъка и връщането му в двоен размер, лишава от основание иска за неустойка.
Неоснователно е възражението на ответника, че с влязло в сила решение по гр.д. № 3786/2006 г. на В. по предявен частичен иск за същото спорно право жалбоподателите са били осъдени да заплатят сумата 2000 лв., представляваща част от сумата 19955.83 лв.- левовата равностойност на дължимата по предварителния договор неустойка, поради което е налице законова забрана за пререшаване на въпроса за основателността на иска. Когато ищецът въведе като предмет на делото само част, а не цялото материално право, той предявява частичен иск. При уважаване на частичния иск, той може да предяви нов иск за разликата, а при отхвърлянето му, тъй като се отрича цялото спорно право, не би могъл успешно да търси допълнително присъждане. И в тази хипотеза, обаче, със сила на присъдено нещо се установява само предявената част от спорното право. При уважаването на частичния иск за горницата от сумата, предмет на новия иск, ищецът не може да се позовава на формирана сила на присъдено нещо по частичен иск макар че при отхвърлянето му се отрича основателността на претенцията като цяло. Предмет на делото е част от спорното право, на което съответства и предметът на решението.
По изложените съображения решението на въззивния съд, с което е уважен иска с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за присъждане на уговорената в чл.8 от предварителния договор неустойка е неправилно и следва да се отмени. На основание чл.293, ал.2 ГПК следва да бъде постановено друго решение от касационната инстанция, с което искът се отхвърли.
Независимо от изхода на жалбоподателите не следва да се присъждат разноски, тъй такива не са поискани.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 2089 от 9.11.2012 г. по гр.д. № 641/2012 г. на Варненския окръжен съд, и вместо него Постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. С. Б. от [населено място], [улица] срещу К. В. А., П. В. Г., Й. К. В., П. П. В., К. П. В., Купен Т. В. и Е. Т. В. всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], партер, офис 2, адвокат С. П. иск за сумата 17 558.30 /седемнадесет хиляди петстотин петдесет и осем лева и тридесет стотинки/лева, представляваща неустойка по предварителен договор от 1.12.2003 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :