О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
София, 29.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 707/2019 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 541 от 11.01.2019 г., подадена от процесуалния пълномощник на Д. Н. Г. от гр. Казанлък, срещу определение № 3781 от 03.12.2018 г. по ч.гр.д. № 5713/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 12 състав, с което е потвърдено определението на Софийски градски съд, І-1 състав по гр.д. № 11566/2018 г. за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Окръжен съд – Стара Загора.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение, основани на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета. Твърди се, че приетите изменения на чл.115 и чл.119 ГПК, не съответстват в пълна степен на посочения Регламент и ограничават възможността на пострадалото лице за избор на подсъдност.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като значими за изхода на делото са формулирани следните въпроси: 1. Допустимо ли е с вътрешно законодателство на държава-членка на ЕС да се въвежда ограничение на права и конкретно на процесуални възможности, създадени с Регламент на ЕС; 2. Като се имат предвид съответни текстове от раздел 3 – „Компетентност по дела във връзка със застраховане” от Регламент/ЕС/ №1215/12 на Европейския парламент и на Съвета, следва ли че е установено безусловно право за предявяване на иск срещу застраховател по местожителство/седалище на застрахователя и има ли текст в Регламента, изключващ това правило по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите; 3. С въвеждане във вътрешното законодателство на държава-членка на ограничения във връзка с подсъдността при отговорност на застрахователите и изключване на установения в т.15 от Регламента принцип, че компетентността по правило се основава на местоживеене на ответника, нарушава ли се изискването за висока степен на предвидимост при предявяване на иск срещу застраховател на територията на ЕС; 4. Въведената във вътрешното законодателство подсъдност, различна от установената в Регламента, как следва да се прилага – като допълнителна такава или като изключваща тази, установена с Регламента и 5. С промяната на подсъдността по чл.115, ал.2 ГПК нарушава ли се правото на пострадалия да бъде защитаван от избран и вече упълномощен от него адвокат преди промяната, с действие и адрес на кантора по седалище на застрахователя. Твърди се, че произнасянето по поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и от значение за точното прилагане на европейското законодателство.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е направено искане за отправяне на преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуване на цитирания Регламент относно подсъдността на искове срещу застрахователи.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, предвид данните по делото, приема следното:
Исковата молба, въз основа на която е образувано първоинстанционното дело пред Софийски градски съд, е подадена на 29.08.2018 г. Ищец е малолетният Д. Г. от Казанлък, чрез неговата майка и законен представител Г. М. А., като предявеният срещу ЗАД”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД частичен иск по чл.432 КЗ е за сумата 25 500 лв. /от общо 50 000 лв./ – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпило на 08.06.2018 г. ПТП в гр. Казанлък.
С определение № 18775 от 11.09.2018 г. сезираният съд е приел, че местно компетентен да разгледа делото е Окръжен съд – Стара Загора, съгласно новата редакция на чл.115, ал.2 ГПК, в сила от 07.08.2018 г., поради което и на основание чл.118, ал.2 ГПК и съобразно материалния интерес е прекратил производството и го е изпратил по подсъдност на ОС-Стара Загора.
Подадената частна жалба срещу първоинстанционното определение е оставена без уважение от Апелативен съд – София. Въззивният съдебен състав е съобразил действащите към момента на депозиране на исковата молба процесуални норми във връзка със специалната местна подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК по искове за обезщетение на увредено трето лице срещу застраховател, която дерогира общото правило на чл.105 ГПК. Съдът е приел, че за тази местна подсъдност съдът следи и служебно до приключване на първото по делото заседание, като се е позовал на чл.119, ал.3 ГПК.
Въззивният съд е отхвърлил доводите в частната жалба за несъобразяване с правото на ЕС, с оглед неприложимостта на Регламент /ЕС/ №1215/12, уреждащ международната компетентност по граждански и търговски дела. Изрично е посочено, че родовата и местна подсъдност се уреждат от националното право на държавите-членки.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не е налице основание за достъп до касация.
Според задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи конкретен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, както и обоснове поддържаните допълнителни предпоставки за допускане на обжалването. В този акт на нормативно тълкуване е акцентирано и върху липсата на тъждество между основанията за допускане на касация и общите основания по чл.281 т.3 ГПК, като последните не могат да се преценяват в селективната фаза на касационното производство.
Съобразявайки тези задължителни за съдилищата указания и предвид решаващите правни изводи на въззивния съд, не може да се приеме, че формулираните въпроси попадат в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Част от въпросите са изведени въз основа на поддържани и в частната въззивна жалба доводи, идентични с тези в частната касационна жалба – за възможността увреденото лице да предяви пряк иск за заплащане на обезщетение по КЗ срещу застрахователя на делинквента пред съда по седалището на застрахователя. Тези доводи не са възприети от въззивния съд, с оглед приложимия процесуален закон – чл.115, ал.2 ГПК /в редакция след ЗИД на ГПК – ДВ бр.65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г./, което от своя страна обуславя съотносимост на въпросите към правилността на атакувания съдебен акт. В случая се касае за приложимост на процесуални правила относно местната подсъдност на тези спорове, чиято регулация е предоставена в компетентност на съответната държава – членка на ЕС, а не за международна компетентност на съдилищата съгласно Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
В атакуваното въззивно определение липсва произнасяне по въпросите, свързани с твърдяното ограничаване на правата на пострадалото лице, вкл. и правото му на защита от вече упълномощен адвокат, поради което не е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Независимо от горното, не е осъществена и поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, бланкетно посочена.
По приложението на сега действащата редакция на чл.115, ал.2 ГПК, важима за подадени след 07.08.2018 г. искови молби /сред които попада и настоящата искова молба/, е налице практика на ВКС – така например, определение по ч.т.д. № 2917/2018 г., І т.о., която се споделя изцяло и от настоящия състав. Прието е, че законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по Кодекса за застраховане, изключваща общата подсъдност по чл.108, ал.1, изр. 1 ГПК – по седалище на ответника. В рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, или неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. Възражението за неподсъдност на делото на основание чл.119, ал.3, вр. с чл.115, ал.2 ГПК може да се направи от ответника в отговора на исковата молба и да се повдигне служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
Предвид изложеното, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, което предпоставя неоснователност и на искането по чл.628 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3781 от 03.12.2018 г. по ч.гр.д. № 5713/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 12 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: