1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
[населено място], 09.04.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 154 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 87 от14.10.2011г. по гр.д. № 204/2011г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 391 от 09.05.2011г. по гр.д. № 814/2009г. на Бургаски окръжен съд за осъждане на [община] да предаде на Държавата, чрез от министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от Областния управител на Област Б. собствеността и владението върху поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], с площ * кв.м., трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс.
Касационната жалба е подадена от ответника по иска [община]. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че съдът е разрешил два материалноправни въпроса: 1/ предназначението на имот „за почивна станция и крайморски парк” попада ли в обхвата на понятието обществено и благоустройствено мероприятие и 2/ дали за имот, който е имал посоченото предназначение в периода от 1985г. до 2001г., е извършена трансформация на правото на собственост от държавна в общинска. Поддържа се, че въпросите са разрешени в противоречие със съдебната практика, илюстрирана с представени съдебни решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от Областния управител на област Б. оспорва жалбата. Излага мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 108 ЗС и предявен от страна на Държавата против [община] относно недвижим имот на територията на [населено място] с площ * *кв.м., който е отреден за „почивна станция и крайморски парк”. Не се спори, че до 1991г. имотът е бил държавна собственост, актуван е като общински на основание чл.2, ал.1,т.9 и §42 ПЗР ЗОС и се намира във владение на общината. Установено е, че по регулационния план от 1985г. спорният имот попада в по-голям парцел * в кв. *, целия имот от * дка, отреден за „почивни станции и крайморски парк” като в него има изградени почивни станции, актувани като държавна собственост през 1967г. С оглед на това съдът е приел, че имотът не е имал самостоятелен статут към 1991г., когато следва да се преценяват предпоставките за трансформиране на собствеността. С влизане в сила на кадастралната карта имотът е обособен като такъв с площ * кв.м. в урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс. За да уважи искът за собственост на Държавата въззивният съд е приел, че теренът не е предназначен за задоволяване на обществена потребност с местно значение и не попада в §7, т.4 ПЗР З.. Счел е, че не е налице и хипотезата на § 42 ПЗР З. З., в сила от 8.11.1999г., тъй като към този момент е продължавал да действа регулационния план от 1985г., а неговото предвиждане не дава възможност за трансформация на собствеността от държавна в общинска. Съдът е обсъдил и хипотезата на чл.2, т.9 З., посочена в акта за общинска собственост, и е намерил, че имотът не е за административно, здравно, образователно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на общината.
Решението на въззивния съд е подписано с особено мнение от председателя на състава. Според него са налице предпоставките на §7 ПРЗ З. за актуване на имота като общинска собственост, тъй като отреждането на имота като част от кв. * според плана от 1985г. е за „почивни станции и крайморски парк”. Това отреждане се е запазило към 1991г. и към 1999г.. Същото е за обществени нужди /обществено ползване/, а именно да задоволява трайно обществените потребности от отдих на населението чрез достъп на неограничен кръг от хора посредством разположените в квартала почивни станции. Тези обществени потребности са от общинско значение и няма данни да имат национална значимост. Отбелязано е, че за да са налице предпоставките на §42 не е нужно мероприятието да е изпълнено.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Визираните два материалноправни въпроса, свързани с трансформирането на собствеността от държавна в общинска с оглед предназначението на имота, действително са решаващи за изхода на спора. Приложените съдебни решения /с изключение на Решение № 66 от 29.07.2010г. по гр.д. № 4459/2008г. на ІVг.о. което е неотносимо понеже разглежда хипотеза на чл. 2, ал.3 З. относно имоти на кооперативни организации/ съдържат разрешения на сходни спорове дали определени имоти са преминали от държавна в общинска собственост по силата на закона. Решение № 375 от 05.07.2010г. по гр.д. № 1480/2009г. на І г.о. сочи, че за определяне дали имотът е общинска собственост следва да се изхожда и от целта на законодателната уредба, като разгледаният казус е за автосервиз. Решение №205 от 08.07.1999г. по гр.д. № 64/99г. на 5-чл. състав на ВКС постановява, че стават общинска собственост по §7, т.6 ПЗР З. имоти, които обслужват общинската инфраструктура в пряк план, освен ако са предоставени за стопанисване и управление на държавно юридическо лице. Смисълът на закона, според това решение, е да бъде осигурено стопанисване от прекия ползвател. Решение № 196 от 28.06.2010г. по гр.д. № 830/2009г. на І г.о. изисква при преценка на предпоставките на §7,т.3 ПЗР З. да се изясни статута на имотите, след което да се характеризира тяхното предназначение. Решението се отнася се за хотел. Решение № 900 от 17.12.2009г. по гр.д. № 715/2009г. на ІІ г.о. изяснява предпоставките на § 42 от ПЗР на З. и сочи, че отреждането на имота за обществени нужди води до трансформация на собствеността. Решение № 191 от 26.02.2008г. на ВКС по гр.д. № 356/2007г., V г.о. касае спор за собственост на бившите пионерски лагери и почивни станции на общините и приема, че за тях може да претендира общината, на чиято територия се намират, а не общината, която е инвестирала средства в изграждането им.
При така илюстрираната съдебна практика, разрешаваща сходни казуси, се установява противоречиво разрешаване на релевантния въпрос относно законовите предпоставки за преминаване на недвижим имот от държавна в общинска собственост при действието на §7 ПЗР З. и §42 ПЗР З.. В. съд е посочил, че процесния терен не попада в хипотезите на §7 ПЗР З. и §42 ПЗР на З., чрез отричане ползването на терена за потребности от местно значение. Съдът обаче не е характеризирал предназначението на имота, изхождайки от целите на закона и вложеното съдържание в понятието „обществени и благоустройствени мероприятия на общините”, както изискват цитираните съдебни решения. Тъй като част от тях, а именно: Решения №№ 196, 375 и 900 са постановени в производство по чл. 290 ГПК, то касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на № 87 от14.10.2011г. по гр.д. № 204/2011г. на Бургаски апелативен съд по касационната жалба на [община].
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 1780,54лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: