О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 228
София, 23.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1036/2018 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 1486 от 26.01.2018 г., подадена от Държавен фонд „Земеделие” срещу определение № 68 от 09.01.2018 г. по ч.гр.д. № 4932/2017 г. на Апелативен съд – София, първи граждански състав, с което е потвърдено определение от 10.07.2017 г. по т.д. № 4355/2011 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20 състав за отхвърляне на подадената от Държавен фонд ”Земеделие” молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Частният касатор поддържа доводи за неправилност на атакуваното определение. Счита, че въззивният съд не е съобразил действителната воля на ДФЗ и Адвокатско дружество”В. и партньори”, обективирана в анекс към договор за процесуално представителство, в който е договорен размер на адвокатското възнаграждение за производството пред СГС по иска с правно основание чл.79, ал.1, вр. с чл.82 ЗЗД, след като първоначалното прекратително определение на първата инстанция е отменено от САС и делото е върнато за произнасяне по същество по предявения иск.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 или т.3 ГПК по следния правен въпрос: Допустимо ли е съдът да присъжда разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер по-нисък от определения съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, във вр. с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма]/н/, [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да постанови атакуваното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция за отхвърляне искането на Държавен фонд „Земеделие” за присъждане на допълнителни разноски за първоинстанционното производство в размер на 330 000 лева, въззивният съдебен състав е съобразил следното от фактическа страна: Наличието на влязло в сила решение на Софийски градски съд от 03.09.2013 г., с което са отхвърлени предявените от [фирма] /н/ против ДФЗ осъдителни искове за заплащане на неизплатена финансова помощ в размер на 4 666 599 лв. и мораторни лихви в размер на 1 595 853.66 лв.; Обективираното в това решение прекратително определение по иск за сумата 33 192 972.72 лв., с правно основание чл.79, ал.1, вр. с чл.82 ЗЗД, както и ангажиране отговорността на ищцовото дружество за разноски, съставляващо заплатено от ДФЗ адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 313 147.04 лв.; Отмяната на посоченото прекратително определение и връщане на делото на СГС за произнасяне по предявените искове на действителното основание по чл.86, ал.2, във вр. с чл.82 ЗЗД.
Решаващият състав на САС е преценил клаузите в първоначално представения пред СГС договор за процесуално представителство, сключен през 2012 г., с който ДФЗ е възложил на Адвокатско дружество „ В. и партньори” осъществяването на правна защита за производството пред СГС, до окончателното приключване на делото пред първата инстанция и уговореното с него възнаграждение в размер на 260 289.20 лв. без ДДС, както и присъждането на тази сума с решението на СГС от 03.09.2013 г., заедно с ДДС, или общо 313 347.04 лв., което е в съответствие с искането на ДФЗ и списъка по чл.80 ГПК.
Независимо от обективираната в този договор клауза, че уговореното адвокатско възнаграждение не подлежи на промяна, след връщане на делото на СГС за произнасяне по първоначално счетения за недопустим иск на действителното правно основание, по делото е приложен анекс № 1/2014 към договора да процесуално представителство от 2012 г., в който страните са постигнали съгласие за допълнително възнаграждение по делото в размер на 330 000 лева. Въззивният състав е приел, че за осъществената правна защита и процесуално представителство по делото е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 313 147.04 лв., съставляващо цена на извършените адвокатски услуги до приключване на делото пред първата инстанция, като вече е ангажирана отговорността на ищцовата страна с постановеното решение на СГС от 03.09.2013 г. Допълнителното предоговаряне на нова цена за същата услуга, оформено като анекс към договора за правна защита, не би могло да рефлектира върху насрещната по делото страна, която вече е понесла тежестта за съдебни разноски за първата инстанция.
С оглед решаващата правна воля на въззивната инстанция, формулираният от частния касатор правен въпрос не е обуславящ за изхода на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос следва да е от значение за изхода по делото, за формиране решаващата воля на съда. В обжалваното въззивно определение изобщо липсва произнасяне по реда на чл.78, ал.5 ГПК – за намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност и съдът не е преценявал действителната фактическа и правна сложност на делото, като обективни критерии при произнасяне по възражение, основано на тази законова разпоредба. Видно от съобразителната част към определението е, че изводите на Апелативен съд – София са основани на конкретните обстоятелства по делото, при зачитане на договореното и вече присъдено в полза на ДФЗ адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото по всички, предявени срещу Фонда, обективно кумулативно съединени искове.
Поради недоказаност на общата предпоставка за допускане на касация, не следва да се преценява доколко е налице поддържаното допълнително основание по т.1 на чл.280, ал.1 и евентуалното основание по т.3, което е и бланкетно.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 68 от 09.01.2018 г. по ч.гр.д. № 4932/2017 г. на Апелативен съд – София, първи граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: