О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София, 15.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети април две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 1230/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба /наречена въззивна жалба/ вх.№ 7811/ 08.12.2014 г. от „Първа инвестиционна банка”-АД, представлявана от изпълнителните директори Д. К. и В. Х. и процесуален представител юрисконсулт Б. Д. срещу определение № 2171/17.11.2014 г. по ч.гр.д.№ 1330/ 2014 г. на Апелативен съд- П., с което потвърдено разпореждане № 7227/ 11.08.2014 г. по гр.д.№ 1184/ 2013 г. на Окръжен съд-Пловдив за връщане на въззивна жалба вх.№ 20232/ 14.07.2014 г.,подадена от банката, поради неотстранени нередовности.
В жалбата се прави оплакване, че за разглеждане на въззивната жалба /наречена частна/ не се дължи внасяне на държавна такса.Твърди се, че по делото не се съдържа информация на коя дата банката е уведомена за дадените й указания във връзка с тази жалба.Моли обжалваното определение да бъде отменено.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа пространна аргументация ,че в случая не е необходимо прилагането на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Въпреки това, в изпълнение на дадените указания посочва,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за реда за обжалване на определенията, постановени от апелативен съд, с които се потвърждават определенията на окръжен съд за връщане на частна жалба като нередовна.Формулира го по следния начин:
-с оглед изричната предвидена в закона възможност за обжалване на определението, с което се връща въззивната жалба като нередовна/чл.274 ал.1 т.2 вр.чл. 262 ал.3 ГПК/ както и с оглед ясно изразения смисъл на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК,съгласно който определенията на въззивния съд, с които се оставя без уважение частна жалба срещу определения,преграждащи по-нататъшното развитие на делото, подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС при наличие на предпоставките за допустимост по чл. 280 ал.1 ГПК,следва ли да се представя изложение на касационни основания,когато се обжалва определение на въззивния съд, с което се произнася по спор относно определение на първоинстанционния съд за връщане на въззивна жалба като нередовна.
Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика, като е приел, че въззивното определение е от категорията на актовете, които подлежат на обжалване пред ВКС, когато са налице условията на чл.280 ал.1 ГПК. Позовава се на определение № 81/21.01.2011 г. по ч.т.д. № 1044/2010 г., ІІ т.о., в което е разгледан въпросът за допустимостта на частна жалба срещу определение за спиране на принудително изпълнение на заповед по чл. 417 ГПК, т.е. то е неотносимо към настоящия спор.
Ответниците по частната касационна жалба М. Ц. Х. и Н. Д. А. не изразяват становище.
По допускането на касационно обжалване на ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна ,срещу определение, преграждащо хода на делото .
Касаторът е подал въъззивна жалба вх.№ 20323/14.07.2014 г. срещу решение № 1021/31.05.2014 г. по гр.д.№1184/2013 г. на Окръжен съд-Пловдив. С разпореждане № 6398/16.07.2014 г. тя е оставена без движение и му е указано да внесе дължимата държавна такса в размер на сумата 1 605,30 лв.Съобщение за указанията на съда му е връчено на 28.07.2014 г. чрез юрисконсулт М.. В законовия едноседмичен срок, а и до настоящия момент тази нередовност не е отстранена.С разпореждане № 7227/11.08.2014 г. поради неотстраняване на нередовностите въззивната жалба е върната. Срещу това разпореждане е подадена частна жалба вх.№23984/27.08.2014 г.,съдържаща оплаквания срещу нарушения на първоинстанционния съд при постановяване на решението по делото. С обжалваното определение частната жалба е оставена без уважение.За да постанови своя съдебен акт, въззивният съд е приел, че правилно въззивната жалба е върната като нередовна, поради неотстраняване на допуснатите нередовности в срок и при наличие хипотезата на чл. 262 ал.2 т.2 ГПК.Посочил е, че в частната жалба не са изложени оплаквания, свързани с нередовностите на въззивната жалба, неостраняването им и причините за това, а се изтъкват пороци на обжалваното решение,против което е подадена върнатата въззивна жалба.
Срещу определението е подадена частна касационна жалба вх.№7811/08.12.2014 г. /наречена въззивна жалба/,предмет на настоящото дело. С разпореждане №2335/ 09.12.2014 г. тя е оставена без движение, поради нередовности, тъй като не е било приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК. В изпълнение на указанията,съдържащи се в разпореждането касаторът е изготвил цитираното по-горе изложение.
Настоящият състав на ВКС , ІІІ г.о. намира, че определението на въззивния съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на обжалващата страна, задължението да мотивира допускането му. За да бъде допуснато касационно обжалване касаторът трябва да обоснове наличието на общо и допълнително основание за това.Общо основание е формулирането на правен въпрос, обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд,съдържащи се в постановения от него и обжалван от касатора съдебен акт, а допълнително-развитието му в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е обосновано приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК. Жалбоподателят не е въвел материалноправен или процесуалноправен въпрос, относно приети от съда правни разрешения по прилагане на конкретна правна норма, засягащи предмета на делото, на който ВКС да даде отговор,нито е аргументирал допълнително основание. Формулираният от него въпрос обуславя съдържащите се в разпореждане № 2335/09.12.2014 г. указания за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба.Същото е необжалваемо и не е предмет на настоящото дело. Касаторът не е извел въпрос,свързан с правните изводи на въззивния съд, изложени в обжалваното определение.Неговата указателна част, съдържаща посочване на реда, по който то може да се атакува също не подлежи на обжалване.К. съд не може сам да формулира въпроса, въз основа на оплакванията и твърденията на касатора тъй като ще наруши диспозитивното начало.В този смисъл са разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 .
За пълнота следва да се посочи, че определението,предмет на настоящото дело е от вида, посочен в чл.274 ал.3 т.1 ГПК и се обжалва по реда, посочен в ал.3 от цитирания законов текст, т.е. указанията съдържащи се в разпореждане № 2335/09.12.2014 г. са правилни.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2171/ 17.11.2014 г. по ч.гр.д.№ 1330/ 2014 г. на Апелативен съд- П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: