3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София 24.02.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1405/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Илиева П. от[населено място], подадена от пълномощника й адв. И. Ж., срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 320 от 25.06.2010г. по в.гр.д. № 415/2010., с което е потвърдено решението на Балчишкия районен съд, № 28 от 26.02.2010г. по гр.д. № 537/2009г., с което е отхвърлен предявеният от Х. Илиева П. против Т. И. Г. иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне до размера на 1/3 ид. част договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нот. акт № 99/2005г.
Ответникът по касация Т. И. Г. от[населено място], [община], в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска за разваляне поради неизпълнение на договора, с който наследодателката на страните и тяхна майка Е. Г. е прехвърлила срещу задължение за гледане и издръжка на ответника Т. Г. недвижим имот, находящ се в[населено място], въззивният съд е приел, че договорът е бил изпълнен в обема, в който прехвърлителката е имала нужда през определени периоди от живота си. През периода, през който прехвърлителката е била здрава и жизнена и не е изискала от приобретателя особени грижи, изпълнението на договора се е изразявало в грижите за общото домакинство, пазаруване със свои средства на храна, продукти и други необходими неща. След влошаване на здравословното състояние на прехвърлителката ответникът е предприел необходимите мерки за да заведе майка си на лекар в[населено място], където била оперирана, редовно ходел на свиждане, заплатил необходимата сума за лечението й, а след изписването й я прибрал отново при себе си в[населено място]. Обстоятелството, че при майка си след операцията е отишла и ищцата и е полагала грижи за нея, съдът е възприел като естествена морална проява предвид очаквания скорошен летален изход от болестта, а не неизпълнение от страна на ответника на задължението му за гледане на прехвърлителката. Недопускането на ищцата до майка й през последните дни от живота й с оглед стари конфликти би било равнозначно на неосигуряване на душевен покой и комфорт в последните й дни.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Х. Илиева моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуалноправния въпрос длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и възражения на страните, решен в противоречие с приложеното решение № 852/1988г. ІІІ г.о. ВС; по материалноправния въпрос следва ли приобретателят по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка да полага грижи за прехвърлителя въпреки, че и други лица полагат грижи; и по материалноправния въпрос следва ли приобретателят по този договор да допусне създаване на условия, при които има опасност от влошаване на здравословното състояние на прехвърлителя. Жалбоподателката счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд намира, че не е налице посоченият от касатора критерий за селекция на касационните жалби по поставения процесуалноправен въпрос, тъй като същият не е въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата вола на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Така зададеният въпрос всъщност съставлява оплакване за необоснованост на съдебния акт, което не е основание за допускане до касационно обжалване.
Материалноправните въпроси съдържат в себе си твърдения, които не са възприети от въззивния съд. Въззивният съд не е възприел доводите на жалбоподателката за неизпълнение на договора през дните, през които тя е била при майка си поради скорошната й кончина, по съображения, че и през този период ответникът е бил при майка си и е полагал обичайните грижи за домакинството, но поради нравствени съображения не е препятствала контактите на майка си с дъщерите й. По втория материалноправен въпрос съдът е приел, че не може да се вмени във вина на ответника липса на компетентна лекарска намеса и ранно диагностициране на тежкото заболяване. Така формулираните въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложените от съда правни съображения в резултат на възприетата фактическа обстановка не сочат на неточно, неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, което следва да се промени. Обстоятелството, че няколко дни преди очакваната смърт дъщерите на прехвърлителката са отишли в дома й и са полагали грижи за нея, само по себе си не е указание за неизпълнение на договора от срана на приобретателя, който нито се е дезинтересирал от майка си, нито е прекратил грижите, които при тези обстоятелства е могъл да осъществи.
По изложените съображения ВКС намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 320 от 25.06.2010г. по в.гр.д. № 415/2010.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: