4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
Гр.София, 13.01.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на седми януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 627 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Зейнал М. и М. А. А., [населено място], област Р. срещу решение № 2142/24.11.14г., постановено по гр.д.№ 2127/14г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1111/17.02.14г. по гр.д.№ 1205/12г. на Софийския градски съд в частта за отхвърляне на исковете на касаторите против [фирма], [населено място] за заплащане на основание чл.226, ал.1 КЗ на обезщетение за неимуществени вреди за разликата между присъдените суми от по 70000 лв. до предявените размери от по 120000 лв.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът по иска и по касационната жалба е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на лицето А. Ш. О., причинило ПТП на 18.06.11г., в резултат на което е починал Е. М. А. – син на настоящите касатори. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди апелативният съд е съобразил причинените болки и страдания на родителите от загубата на сина им, като е намалил размера на обезщетението с 30 % с оглед на съпричиняването на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Изложени са съображения, че шофьорът е управлявал автомобила с концентрация от 0.59 промила алкохол в кръвта, като пострадалият е поел риска да пътува в МПС, тъй като е било видимо и в негово присъствие водачът се е поставил в състояние на алкохолно опиянение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторите поставят четири въпроса по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите са относими към критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди – за съобразяване с конкретните икономически условия, чийто ориентир да са нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя; на възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията му с близките, които търсят обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психическо здраве; установяване на приноса на пострадалия или респ. наличието само на индиции за поставяне в риск, както и зависимостта между процента на съпричиняване и степента на алкохолно опиянение от страна на виновния водач.
Въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди попада в кръга на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС, респ. да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилното прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липса на единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката /ППВС № 4/68г., ППВС № 2/84г., ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г./ се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, отношенията между починалото лице и наследниците му, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на телесното уреждане или единствено поради настъпила смърт на пострадалото лице и съществуващата роднинска връзка с лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
По отношение на съпричиняването на пострадалия, пътувал в автомобил, управляван от водач, който е употребил алкохол, касаторите въвеждат основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По този въпрос е постановено ТР № 1/14г. от 23.12.15г. по тълк.д.№ 1/14г. на ОСТК на ВКС. Прието е, че е налице съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. Дадените разяснения са, че рисково поведение на пострадалия представлява пътуването в МПС с водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск или в неговото неоправдано игнориране, това поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализирано ПТП.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2142/24.11.14г., постановено по гр.д.№ 2127/14г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.