Определение №230 от 42675 по търг. дело №1769/1769 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 230
гр. София, 01.11.2016 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1769/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна /означена като „частна”/ жалба на проф. д-р Н. Г. в качеството на председател на Висшия мюсюлмански духовен съвет на „Мюсюлманско изповедание” срещу решение № 742 от 14.04.2016 г., постановено по т. д. № 1092/2016 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав. С посоченото решение е потвърдено решение от 05.02.2016 г. по ф. д. № 1659/2003 г. на Софийски градски съд, ТО, 5 състав, с което на основание чл.18 от Закона за вероизповеданията е отказано вписване в регистъра на вероизповеданията по партидата на Мюсюлманско изповедание, заявено с молба вх. № 3196/26.10.2015 г., сигнал с вх. № 3640/13.01.2016 г. и молба с вх. № 7818/21.01.2016 г. от проф. д-р Н. Г., председател на Висшия мюсюлмански духовен съвет на „Мюсюлманско изповедание”, на определение от 20.05.2011 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 1475/2011 г., с което се спират вписвания по партидата на „Мюсюлманско изповедание” до приключване с влязло в сила решение на производството по гр. д. № 579/2011 г. на Софийски градски съд, VІ-15 състав.
В жалбата се излагат доводи за недопустимост и за неправилност на обжалваното решение. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъдат заличени вписванията в регистъра на вероизповеданията по партидата на „Мюсюлманско изповедание”, извършени с решение от 08.02.2016 г. по ф. д. № 1659/2003 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на допустимостта на жалбата, приема следното :
Съгласно чл.15, ал.1 от Закона за вероизповеданията /ЗВ/, регистрацията на религиозните общности /какъвто е статутът на „Мюсюлманско изповедание”/ като юридически лица се извършва от Софийски градски съд по реда на Глава четиридесет и девета „Общи правила” от Част шеста „Охранителни производства” на Гражданския процесуален кодекс /обн. в ДВ бр.59/2007 г./. Предвидените в ГПК и в други закони охранителни производства се уреждат от общите правила на Глава четиридесет и девета ГПК, доколкото не са установени особени правила – чл.530 ГПК. По аргумент от чл.18 ЗВ производството по регистрация на религиозни общности е вид регистърно производство и с оглед липсата на изрично уредени в специалния Закон за вероизповеданията правила режимът на вписване на религиозните общности и редът за обжалване на постановените в това производство актове са подчинени на особените правила на Глава петдесет и пета ГПК „Вписване на юридически лица” /чл.595 – чл.607 ГПК/. Сред особените правила на Глава петдесет и пета ГПК е и правилото на чл.606 ГПК, според което постановеното в производство по вписване на юридически лица /съответно на религиозни общности/ решение, с което е отказано вписване, подлежи на обжалване с частна жалба пред апелативния съд. Частната жалба се разглежда по реда на Глава двадасет и първа ГПК „Обжалване на определенията” и с произнасянето на апелативния съд се изчерпва инстанционният контрол върху решението за отказ да се извърши заявеното вписване. А., че инстанционният контрол върху валидността, допустимостта и правилността на решението за отказ от вписване се осъществява само от съответния апелативен съд, произтича от самата разпоредба на чл.606 ГПК, която не предвижда възможност за последващо обжалване пред Върховния касационен съд на постановеното по повод на частната жалба решение. Възможност за обжалване не е предвидена и в общите правила на Глава четиридесет и девета ГПК, от което следва извод, че решението на апелативния съд за потвърждаване на решението на регистърния съд, с което е отказано вписване, е окончателно и не подлежи на обжалване. В този смисъл е и практиката в определение № 307/04.06.2015 г. по ч. т. д. № 586/2015 г. на ВКС, І т. о., потвърдено с определение № 502/30.09.2015 г. по ч. т. д. № 2188/2015 г. на ВКС, І т. о.
По изложените съображения жалбата, във връзка с която е образувано производството по делото, следва да се приеме за процесуално недопустима като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт и да бъде оставена без разглеждане. Поради недопустимостта на жалбата не следва да се обсъждат изложените в нея доводи и цитираната в тяхна подкрепа съдебна практика по приложението на чл.536, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС не споделя доводите на жалбоподателя, че процесуалната възможност за обжалване на решението на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд за отказ да се впише определение от 20.05.2011 г. по гр. д. № 1475/2011 г., произтича от разпоредбите на чл.540 ГПК и чл.274, ал.3 ГПК. Разпоредбата на чл.540 ГПК е обща и приложението й се дерогира от особената разпоредба на чл.606 ГПК, посочваща изрично реда за обжалване на откази, постановени в производството по вписване на юридически лица с нестопанска цел, съответно на религиозни общности. Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК урежда критериите за достъп до касационно обжалване на определенията на съда, постановени в исковото производство, и е неприложима към актовете на съда, постановени в производство по вписване на юридически лица с нестопанска цел/религиозни общности. Не може да се възприеме и тезата на жалбоподателя, че възможността за обжалване на решението на Софийски апелативен съд е призната с т.2 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Както е посочено в мотивите към определение № 307/04.06.2015 г. по ч. т. д. № 586/2015 г. на ВКС, І т. о., даденото при действието на отменения ГПК от 1952 г. разрешение в т.2 от цитираното тълкувателно решение, че решенията на апелативния съд, с които се отказва вписване в съдебен регистър, подлежат на касационно обжалване, не са актуални след влизане в сила на ГПК от 2007 г. и не обосновават допустимост на предприетото обжалване по две причини : Първо, поради ясната разпоредба на чл.606 ГПК, която урежда двуинстанционно производство за разглеждане на отказа за вписване на юридическо лице с нестопанска цел/религиозна общност, респ. на обстоятелства по партидите на вече вписано юридическо лице с нестопанска цел/религиозна общност; Второ, поради отсъствието на изрична разпоредба в Глава четиридесет и девета ГПК, предвиждаща възможност за подаване на касационна жалба срещу решението на апелативния съд по частна срещу решение на регистърен съд, с което е отказано вписване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната /означена като „частна”/ жалба на проф. д-р Н. Г., подадена в качеството му на председател на Висшия мюсюлмански духовен съвет на „Мюсюлманско изповедание”, срещу решение № 742 от 14.04.2016 г., постановено по т. д. № 1092/2016 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Решение №106 от по гр. дело №1764/1764 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е                                                             №  106                                               София, 26.01.2010г.                                             В ИМЕТО НА НАРОДА             Върховният касационен

Прочети »
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest