О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София, 23. 03. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 16 март 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3777/2008 г. по описа на ВКС, І. гражданско отделение и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 162 от 23.07.2008 г. по в.гр.д. № 47/ 2008 г. на Сливенския окръжен съд е отменено решение № 169 от 05.09.2007 г. по гр.д. № 262/2006 г. на Районен съд К. в частта, с която е Областна дирекция”П” гр. С. е осъдена на основание чл.2, т.3 ЗОДОВ да заплати на С. пенчев камбуров сумата 2 232.99 лв. обезщетение за имуществени вреди и неимуществени вреди в размер на 2000 лв., произтичащи от отменените наказателни постановления № 20/ 11.07.2001 г. и № 20/ 13.03.2001 г. на Началника на РПУ- котел и вместо него е постановено друго, с което исковете са отхвърлени.
Недоволен от въззивното решение е останал ищецът С пенчев камбуров, който е подал против него касационна жалба чрез своя пълномощник адв. ДV димитрова. В жалбата са развити доводи за неправилност поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК касаторът сочи, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК- съществените за изхода на делото материалноправни въпроси относно началния момент, от който тече погасителната давност за вземания за обезщетения по ЗОДОВ и за условията, при които може да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат като предпоставка за приложението на чл. 5 ЗОДОВ, са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т.3 и 4 от Тълкувателно решение № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, а въпросът за това кой е компетентният съд и по кой ред е следвало да продължи разглеждането на делото след влизане в сила на АПК, е съществен и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната страна Областна дирекция на МВР гр. С. чрез своя процесуален представител изразява становище, че не са налице основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускането на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Предявената от ищеца С. К. претенция се основава на чл.2, т.3 ЗОДОВ и има за предмет присъждане на обезщетение за вреди от две наказателни постановления, издадени от началника на РПУ, с които на основание ЗДвП са му били наложени административни наказания глоба и лишаване от правоуправление на МПС, които са били отменени с влезли в сила решения. Наказателно постановление № 20/ 13.03.2001 г. е отменено с решение № 138/ 14.11.2001 г. по кнахд № 583/01 г. на Сливенския окръжен съд, а наказателно постановление № 20/ 11.07.2001 г. – с решение по нахд № 166/ 02.12.2005 г., влязло в сила на 13.02.2006 г.
За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел, че вземането за обезщетение за вреди от наказателно постановление № 20/13.03.2001 г. е погасено по давност. Вземането е станало изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което същото е отменено – 14.11.2001 г., а искът е предявен на 08.12.2006 г., т.е. след изтичане на общата 5- годишна давност. По отношение на другото наказателно постановление е приел, че вземането не е погасено по давност, но ищецът не е доказал, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, да е претърпял твърдяните от него вреди, изразяващи се в невъзможност да реализира същите доходи, които е получавал като правоспособен водач на МПС.
Разрешението, дадено от въззивния съд по съществения материалноправен въпрос за началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземания за вреди по ЗОДОВ, е в съответствие с разясненията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 3/ 2004 г. на ОСКГ на ВКС, където е прието, че в хипотезата на чл.2, т.3 ЗОДОВ вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което е отменено административното наказание и от този момент започва да тече погасителна давност за него.
Съществен по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК е този въпрос, който обуславя изхода на конкретния спор. В случая въззивният съд е отхвърлил иска на касатора за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 2, т.3 ЗОДОВ не поради това, че са налице основания по чл. 5 ЗОДОВ за намаляване или изключване на отговорността на държавата за вреди, а защото след съвкупна преценка на доказателствата по делото е достигнал до убеждение, че не е доказано тяхното настъпване.
В обобщение на изложеното дотук, не се установява наличието на основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Доводът, че процесуалният въпрос кой е компетентният съд и по кой процесуален ред е следвало да продължи разглеждането на делото след влизане в сила на АПК е съществен и е от значение за развитие на правото, е неоснователен. Този въпрос е уреден с нормата на чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ, съгласно която исковете по ал.1 се разглеждат по реда на ГПК. В изложението не се съдържат аргументи нормата да е неясна и да се нуждае от тълкуване, или трайно установената практика по прилагането й да е неправилна, което да налага да бъде коригирана.
Тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.т. 1 и 3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 162 от 23.07.2008 г. по в.гр.д. № 47/2008 г. на Сливенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: