Определение №231 от 42110 по ч.пр. дело №1857/1857 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 231

гр. София,16.04. 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

Председател: Ценка Георгиева
Членове: И. Папазова
М. Русева

като изслуша докладваното от съдия Ц. Г. ч. гр. д. № 1857/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Г. М. и М. В. Г., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адв. Е. П., срещу определението на Окръжен съд Монтана от 16.02.2015 г. по ч.гр.д. № 56/2015г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на В. Г. М. и М. В. Г. срещу определението на Районен съд Монтана от 21.01.2015г. по гр.д. № 514/14г., с което е оставено без уважение искането им за спиране на производството по делото.
В представения писмен отговор ответникът по частната жалба К. И. Б. изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения:
С определение от 21.01.2015г. по гр.д. № 514/14г. Районен съд Монтана е оставил без уважение искането на частните жалбоподатели за спиране на производството по делото /с предмет иск за нарушено владение/ до решаване на спор за собственост между същите страни, предмет на друго дело.
С определението, предмет на обжалване в настоящото производство, Окръжен съд Монтана е оставил без разглеждане частната жалба на В. Г. М. и М. В. Г. срещу определението на първоинстанционния съд с мотиви, че то не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като не е преграждащо, не е предвидено изрично и самостоятелното му обжалване.
В частната жалба са изложени доводи, че след като определението за спиране на производството подлежи на обжалване, то и определението, с което се отказва спиране на делото също подлежи на обжалване.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат се подават частни жалби в два случая – когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и когато обжалването му е изрично предвидено в закона. В настоящия случай не е налице нито една от двете хипотези. Определението на съда, с което е оставено без уважение искане за спиране на производството по делото не е акт, с който се прекратява производството по делото. Не е предвидено изрично и самостоятелното му обжалване. Правилността на това определение се преценява при проверка правилността на постановеното по делото решение.
Водим от изложеното Върховният касационен съд, III г, о.
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определението на Окръжен съд Монтана от 16.02.2015 г. по ч.гр.д. № 56/2015г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар