Определение №231 от 43237 по ч.пр. дело №724/724 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
гр. София, 17.05.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 724 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от Г. Й. Ш. чрез пълномощника му адвокат С. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 145 от 23. 03. 2018 г. в частта за разноските. Твърди се, че с определението за потвърждаване на обжалваното разпореждане на Пловдивския апелативен съд съдът пропуснал да се произнесе по искането за разноски, направено с отговора на частната жалба.
Ответниците по молбата С. Н. П., Е. Т. Д. и А. Л. Д. чрез пълномощника си адвокат И. оспорват молбата. Правят възражение, че липсва списък по чл. 80 ГПК. Поддържат, че на молителя не следва да се присъждат разноски поради липса на доказателства за реалното им извършване. При условията на евентуалност правят възражение за прекомерност на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение и молят то да бъде намалено до размер на сумата 100 лв., представляваща минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като прецени доводите на страните и доказателствата по делото прие следното.
Молбата е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал. 1 ГПК и е допустима. Неоснователно е възражението на ответниците по молбата, че предвид липсата на представен списък по чл. 80 ГПК молителят не може да иска допълване на определението в частта му за разноските. Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.
С определение № 145 от 23. 03. 2018 г. по настоящото дело е потвърдено разпореждане № 38 от 10. 01. 2018 г. по т. д. № 737/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е върната частната касационна жалба на А. Д., С. П. и Е. Д. срещу определение № 566 от 20. 12. 2018 г. по последното дело за отмяна на разпореждане на Пловдивския окръжен съд за издаване на изпълнителен лист на цитираните физически лица за присъдените им разноски от по 1310 лв. на всеки един от тримата и за обезсилване на издадения изпълнителен лист.
В отговора на частната жалба ответникът по жалба, молител в настоящото производство Г. Ш. е направил искане да му бъдат присъдени разноски за производството пред ВКС в размер на сумата 400 лв., заплатено адвокатско възнаграждение. Към отговора е приложен договор за правна помощ от 29. 01. 2018 г., съгласно който Ш. и упълномощеният от него адвокат С. са се съгласили, че на последния се възлага осъществяването на процесуално представителство и защита в производството пред ВКС по повод подадената частна жалба срещу договорено възнаграждение от 400 лв. В договора е отразено, че договореното възнаграждение е заплатено изцяло в брой в деня на подписване на сделката.
При постановяване на определението от 23. 03. 2018 г. съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането за разноски и тъй като с оглед изхода на производството по частната жалба ответникът има право на разноски /чл. 78, ал. 3 ГПК/ молбата за допълване на определението по реда на чл. 248 ГПК е основателна.
С оглед удостовереното в обсъдения договор за правна помощ заплащане в брой на договореното адвокатско възнаграждение за осъществяване на защитата по настоящото дело /т. 1 от цитираното тълкувателно решение/ са неоснователни възраженията на ответниците по молбата за недоказаност на извършени разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответниците по молбата са направили и възражение по чл.78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение, което настоящият съдебен състав намира за основателно. Възнаграждението от 400 лв. е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на производството, във връзка с което е уговорено, и като се има предвид, че осъществената от процесуалния представител на Г. Ш. защита се изчерпва с изготвяне и подаване на отговор на частната жалба, възнаграждението следва да бъде намалено на основание чл.78, ал. 5 ГПК до предвидения в чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер за производство по частни жалби от 200 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА определение № 145 от 23. 03. 2018 г. по ч. т. д. № 724/2018 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, като ОСЪЖДА С. Н. П. ЕГН [ЕГН], Е. Т. Д. ЕГН [ЕГН], двете с адрес [населено място], [улица] и А. Л. Д. ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица] да заплатят на Г. Й. Ш. ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица] сумата 200 лв. /двеста лева/ разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар