О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
гр. София, 17.04.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 21 март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2757/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на И. П. К. е обжалвано решение № 1494 от 27.06.2017 г. по в.гр.д. № 1277 /17 на Апелативен съд-София, ГК, 8 с-в, В ЧАСТТА, с която е отменено решение от 14.11.2016 г. по гр.д. № 5602/2015 на СГС, В ЧАСТТА, с която ответникът [фирма] –гр. София е осъден да заплати на касатора сумата, представляваща разликата между 35 000 лева до 60 000 лева, на основание чл.226 от КЗ/отм./ като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие ПТП на 08.02.2015 г., ведно със законната лихва от датата на последното, както и за разноските по водене на делото в съответната припадаща се част, и вместо него е постановил друго, с което искът е отхвърлен за тази част със съответните последици.
Ответникът по жалбата [фирма] –гр. София чрез процесуалния си представител изпраща писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на същата.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, в обжалваната пред ВКС част, с която е приел за достатъчен размер на обезщетението за неимуществени вреди, болки и страдания, причинени на ищеца като пътник в МПС от виновно предизвиканото на 08.02.2015 г. от трето лице ПТП, въззивният съд е отчел, че на пострадалия са причинени следните телесни увреждания: многофрагментарно счупване на лявата лопатка, контузия на главата, на лявото ухо и лявото коляно, сътресение на мозъка. Бил е приет в интензивното отделение на болницата в [населено място], където е прекарал няколко дни. В последствие в „Пирогов“ му била извършена операция с поставяне на фиксиращи метални елементи и престоял в болницата 10 дни. Носил е шина на врата и бил изцяло неподвижен отляво. Приемал е дълго време обезболяващи медикаменти и му се е „виело свят“. След два-три месеца е възстановил работоспособността си, като изпитва единствено затруднения при цялостно разпъване на лявата си ръка. С оглед сравнително младата възраст на ищеца към датата на ПТП , почти пълното му възстановяване и краткия, според съда , период за това , от страна на последния е счетено, че заместваща облага от 35 000 лева е достатъчна, за да обезщети претърпените неимуществени вреди.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят формулира като значим за изхода по спора правен въпрос, който се основава на оплаквания за неспазване критериите за определяне по справедливост на размера на обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че с оглед наличието на задължителна тълкувателна практика по въпроса за критериите, които съдът взема в предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост / чл.52 ЗЗД/ -ППВС 4/68 и липсата на противоречие на обжалваното решение със същата / съдът е изложил и обсъдил критериите за това/, то не е налице соченото основание за допускане до касация -чл.280 ал.1,т.1 ГПК/ред.преди ДВ бр.86/17/. Въпросът, дали от конкретната преценка на тези критерии следва присъдения размер на обезщетението, определен по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД, е въпрос по законосъобразността на обжалвания акт, който е извън обхвата на проверката за допускане до касация- за срв. чл.281 ГПК с чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ал.1 ГПК в съответната приложима редакция.
В полза на ответника по КЖ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл.78 ал.8 ГПК, доколкото отговора на КЖ е изготвен от юрисконсулт.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1494 от 27.06.2017 г. по в.гр.д. № 1277 /17 на Апелативен съд-София, ГК, 8 с-в в обжалваната част.
ОСЪЖДА И. П. К. ЕГН: [ЕГН] да заплати на [фирма] –гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.