О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
Гр. София, 02.04.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч. т .д. № 121/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. С. – лице с юридическа правоспособност и С. И. С., чрез пълномощника му С. С., срещу определение № 2726 от 28.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 2568/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, 13 състав, с което е потвърдено определение от 02.03.2018 г. на СГС, ГО, І – 4 състав по гр.д.№ 13496/2016 г. в съответните части – за прекратяване на производството по делото по предявените на основание чл.424 и чл.439 ГПК отрицателни установителни искове за оспорване на вземанията по изп.д.№ 13/2011 г., образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 35880/2010 г. по описа на СРС, 60 състав и по изп.д.№ 1205/2010 г., образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 12896/2010 г. по описа на ВРС; и за оставяне без уважение на искането за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението /в останалите части въззивното определение не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК, вр. чл.274 ал.4 ГПК, с оглед цената на исковете /под 5 000 лв./, и жалбата следва да се остави без разглеждане/.
В частната жалба се поддържа, че обжалваният съдебен акт страда от всички пороци, изброени в чл.281 ГПК, подробно обосновани, поради което се претендира отмяната му.
Искането за допускане на касационно обжалване на определението се основава на нормата на чл.280 ал.2 ГПК, както и на формулираните по чл.280 ал.1 ГПК въпроси, както следва: 1/ Допустим ли е установителен иск относно недължимост на суми по заповед за изпълнение, въз основа на новосъздадени факти и обстоятелства, т.е. създадени след изтичане на срока за възражение и/или предявени преди или след влизане в сила на решение по чл.422 ГПК?; 2/ Следи ли служебно съдът за допустимостта на иска по чл.424 ГПК и следва ли да изясни, включително чрез служебна проверка, дали и кога е влязла в сила заповедта за изпълнение?; 3/ Оспорването по исков ред на вземането по заповедта за изпълнение в хипотезите на чл.424 и чл.439 ГПК допустимо ли е само и единствено при влязла в сила заповед за изпълнение – или влязло в сила съдебно решение по чл.422 ГПК?; 4/ Може ли с признание на страната да се установява влизане в сила на заповед за изпълнение и влизане в сила на съдебно решение; С какви доказателствени средства се установява влизането в сила на заповед за изпълнение и съдебно решение?; 5/ Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички заявени в исковата молба основания на иска? Излага се, че по първия въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на СЕС, по втория – в противоречие с ТР № 4/2013 г на ОСГТК на ВКС по заповедното производство – т.16, а по останалите въпроси се поддържа, че отговорът им има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т.е. се релевират допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.т.1, 2 и 3 ГПК.
Против частната жалба е постъпил писмен отговор от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД [населено място], с който се оспорват основанията за допускане на касационно обжалване, евентуално се твърди неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид материалите по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирани лица, против въззивен акт, подлежащ на касационно обжалване в съответните, описани по-горе части.
При разглеждане на частната жалба, съставът на Софийския апелативен съд е споделил като правилни изводите на първата инстанция по чл.129 и чл.130 ГПК.
Мотивите на въззивния съд да потвърди определението за прекратяване на производството по делото като недопустимо в частта, касаеща установяване недължимост на вземания, за събирането на които е било образувано изп.д.№ 13/2011 г. на ЧСИ У. Д. с рег.№ 858, са свързани с това, че с оглед твърденията, изложени от ищците, за подадено от тях възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, спорът за недължимост на сумите по заповедта следва да бъде разрешен в производството по чл.422 ГПК, като ищците не твърдят същото да е приключило. Въззивният съд е приел, че оспорването по исков ред на вземането по заповедта за изпълнение в хипотезите на чл.424 и чл.439 ГПК е допустимо само при наличие на влязла в сила заповед за изпълнение. Посоченият стабилитет настъпва като последица или от неподаване на възражение по чл.414 ГПК /респ. оттеглянето му/, или от влизане в сила на решението по чл.422 ГПК /с което искът се уважава/, а от допълнителната молба на ищците става ясно, че производството по установяване на вземанията е още висящо.
Мотивите на въззивния съд да прекрати производството по делото в частта, свързана с вземанията, за които е било образувано изп.д.№ 1205/2010 г. на ЧСИ Д. П. – Я., на основание чл.129 ГПК са, че в тази част нередовностите на исковата молба не са били отстранени, като ищците изобщо не са изпълнили указанията на съда по уточняване на иска от 11.05.2017 г., а именно да изложат твърдения дали и как е приключило образуваното по чл.422 ГПК производство във връзка с това вземане.
Нередовността, респ. недопустимостта на предявените искове е счетена за пречка съдът да уважи искането за тяхното обезпечаване, като са изложени и други съображения за неоснователност на искането по чл.389 ГПК.
Въззивният съд се е произнесъл и по оплакванията за нищожност на определението, поради постановяването му от незаконен съдебен състав, като също ги е счел за неоснователни.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че искането за достъп до касация не следва да се уважава. Въпросите за допустимостта на исковете по чл.424 и чл.439 ГПК са от значение за предмета на спора и за обжалвания резултат по делото, но те са изяснени в практиката на ВКС в смисъла, изложен в обжалваното определение, в частност, че предпоставките за предявяване и на двата иска на първо място включват наличието на влязла в сила заповед за изпълнение. По посочените въпроси липсва противоречие с цитираната практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК /решение на СЕС по дело С-618/10/, която е относно начина и възможностите за установяване от страна на съда на неравноправния характер /и съответно нищожността/ на клауза за мораторни лихви в потребителски договор, ако потребителят не е възразил за това. Липсва и противоречие с ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което не се обсъжда въпросът, как съдът следва да констатира влизането в сила на заповедта за изпълнение. В случая съдебният състав намира също, че въпросът за доказателствените средства, с които се установява влизане в сила на заповед за изпълнение и съдебно решение, не е от нужното по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК значение за спора. Това е така, доколкото, за да може служебно съдът да провери дали конкретни производства по чл.422 ГПК са приключили и как, следва на първо място те да са посочени от страната /под какъв номер и пред кой съд са били образувани/, а от друга страна, при ненаведени твърдения, че заповедите за изпълнение са влезли в сила, съдът не дължи никаква служебна проверка по отношение на това обстоятелство. За последния пети въпрос следва да се каже, че същият има значение за разглеждането на спора по същество и не е относим към спора по допустимостта на исковото производство. На последно място, позоваването на нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроси 3 и 4 е бланкетно, а и не се налага ново тълкуване на съответните законови разпоредби от ГПК. Предвид горното съдът намира, че не се установяват общите и допълнителни селективни основания на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.2 ГПК – определението не е вероятно нищожно или недопустимо на сочените в жалбата основания /като постановено от съдия от СРС, командирован в СГС в нарушение на закона, съответно като разрешаващо правен спор в закрито съдебно заседание, без да се съберат доказателства, вкл. по допустимостта на иска/. Въззивното определение не е и очевидно неправилно, доколкото такава квалифицирана форма на неправилност не произтича пряко и само въз основа на съдържанието на обжалвания съдебен акт.
Мотивиран от изложеното, съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на С. Г. С. и С. И. С. срещу определение № 2726 от 28.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 2568/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, 13 състав, с което е потвърдено определение от 02.03.2018 г. на СГС, ГО, І – 4 състав по гр.д.№ 13496/2016 г. в частта за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на СРС /относно вземанията по изп.д.№ 25/2011 г. и изп.д.№ 588/2011 г./.
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2726 от 28.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 2568/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, 13 състав, в останалите му части.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.