Определение №233 от 42676 по търг. дело №3014/3014 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 233
[населено място], 02.11.2016 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. N 3014/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.248 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 8356/25.08.2016 г. от [фирма] – [населено място], за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 680 от 04.08.2016 г. в частта за разноските с присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК в размер на 4 645.60 лв.
В молбата се твърди, че с отговора на касационната жалба [фирма] е поискало да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС и че с оглед изхода на делото, приключило с недопускане на касационно обжалване на решение № 218 от 15.07.2015 г. по т. д. № 368/2015 г. на Варненски апелативен съд, дружеството има право да получи възнаграждението. Предвид пропуска на съда да се произнесе по отговорността за разноски, с молбата се иска допълване на определението и присъждане на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника по молбата [фирма] – [населено място], който изразява становище, че искането по чл.248 ГПК е неоснователно, евентуално – основателно за сумата 3 484.13 лв., представляваща минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено по правилото на чл.9, ал.3 вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на доводите в молбата и на доказателствата по делото, намира следното :
Молбата е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима.
С определение № 680 от 04.08.2016 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение решение № 218 от 15.07.2015 г. по т. д. № 368/2015 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение по т. д. № 2020/2014 г. на Варненски окръжен съд за отхвърляне на предявените от [фирма] против [фирма] иск за сумата 74 382.77 лв. и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 62 803.80 лв. При постановяване на определението съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по отговорността на страните за разноски и да присъди на ответника по касация [фирма] юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК, за което е направено искане в отговора на касационната жалба и което се дължи от касатора [фирма] като последица от недопускане на касационно обжалване на неизгодното за него въззивно решение.
По изложените съображения и на основание чл.248 ГПК постановеното по настоящото дело определение № 680 от 04.08.2016 г. следва да бъде допълнено с осъждане на [фирма] да заплати на основание чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 ГПК на [фирма] юрисконсултско възнаграждение за производството по чл.288 ГПК в минималния размер, изчислен по правилото на чл.9, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията, действаща към датата на подаване на отговора по чл.287 ГПК – 05.10.2015 г./, а именно – 3 484.20 лв.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА определение № 680 от 04.08.2016 г., постановено по т. д. № 3014/2015 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, в частта за разноските като ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 3 484.20 лв. /три хиляди четиристотин осемдесет и четири лв. и двадесет ст./ – юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Вашият коментар