О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
Гр. София, 02.04.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 724/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. Г. К. от гр. Габрово, чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 3769 от 30.11.2018 г. по ч.гр.д. № 5682/2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 15 състав, с което е потвърдено определението на Софийски градски съд от 15.10.2018 г. по гр.д. № 11049/2018 г. за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Окръжен съд – Габрово.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение, основани на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета. Твърди се, че приетите изменения на чл.115 и чл.119 ГПК не съответстват в пълна степен на посочения Регламент и ограничават възможността на пострадалото лице за избор на подсъдност.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси, зададени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1. Допустимо ли е с вътрешно законодателство на държава-членка на ЕС да се въвежда ограничение на права и конкретно на процесуални възможности, създадени с Регламент на ЕС; 2. Като се имат предвид съответни текстове от раздел 3 – „Компетентност по дела във връзка със застраховане” от Регламент /ЕС/ № 1215/12 на Европейския парламент и на Съвета, следва ли че е установено безусловно право за предявяване на иск срещу застраховател по местожителство/седалище на застрахователя и има ли текст в Регламента, изключващ това правило по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите; 3. С въвеждане във вътрешното законодателство на държава-членка на ограничения във връзка с подсъдността при отговорност на застрахователите и изключване на установения в т.15 от Регламента принцип, че компетентността по правило се основава на местоживеене на ответника, нарушава ли се изискването за висока степен на предвидимост при предявяване на иск срещу застраховател на територията на ЕС; 4. Въведената във вътрешното законодателство подсъдност, различна от установената в Регламента, как следва да се прилага – като допълнителна такава или като изключваща тази, установена с Регламента и 5. С промяната на подсъдността по чл.115, ал.2 ГПК нарушава ли се правото на пострадалия да бъде защитаван от избран и вече упълномощен от него адвокат преди промяната, с действие и адрес на кантора по седалище на застрахователя. Твърди се, че произнасянето по поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и от значение за точното прилагане на европейското законодателство.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е направено искане за отправяне на преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуване на Регламент /ЕС/ № 1215/12 на Европейския парламент и на Съвета относно подсъдността на искове срещу застрахователи.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, предвид данните по делото, приема следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена в СГС на 14.08.2018 г. от страна на частния жалбоподател против ЗД БУЛ ИНС АД гр. София за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по чл.432 КЗ в размер на 25 500 лв., като частичен иск от 80 000 лв., претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 17.01.2018 г. в гр. Габрово.
Съставът на Софийски градски съд с определение от 15.10.2018 г. е приел, че делото следва да се прекрати и да се изпрати за разглеждане на Окръжен съд – Габрово, с оглед разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК, тъй като пострадалият е с адрес в гр. Габрово и там е настъпило увреждането, а за местната подсъдност по чл.115 ал.2 ГПК съдът следи служебно.
Въззивният съд е споделил съображенията на първата инстанция. Посочил е, че с актуалната редакция на чл.115 ал.2 ГПК вр. чл.119 ал.3 ГПК законодателят регламентира правилата относно местната подсъдност като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск за заплащане на обезщетение по КЗ. Съдът е длъжен служебно да следи за нея до приключване на първото по делото заседание. Нормата отново урежда изборна местна подсъдност, но 1/ по настоящия или постоянен адрес на ищеца или 2/ по местонастъпване на застрахователното събитие, а в случая тези процесуални предпоставки са свързани териториално с ОС – Габрово, поради което местно компетентен да разгледа иска е именно този окръжен съд. За неоснователни са счетени доводите на частния жалбоподател за несъобразяване на общностното право. Въззивният съд е посочил, че разпоредбите на Регламент /ЕС/ № 1215/12, уреждащи международната компетентност на съдилищата на държавите-членки, не са приложими за вътрешната местна компетентност, когато както събитието, така и участниците в него /и отговорният застраховател/ се намират на територията на РБ, а определянето й е в правомощие на националния законодател. Като неоснователно е преценено и оплакването, че въз основа на нормата на чл.119 ал.3 ГПК сезираният съд може и следва да разгледа делото, в случай, че ответникът не направи съответното възражение.
Настоящият съдебен състав намира, че не касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи конкретен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, както и да обоснове поддържаните допълнителни предпоставки за допускане на обжалването. В тази връзка е разяснена разликата между основанията за допускане на касация и основанията по чл.281 т.3 ГПК, които не могат да се преценяват в селективната фаза на касационното производство.
В случая не може да се приеме, че формулираните въпроси попадат в обхвата на основния селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Част от въпросите са изведени въз основа на поддържани и в частната въззивна жалба доводи, идентични с тези в частната касационна жалба – за възможността увреденото лице да предяви пряк иск за заплащане на обезщетение по КЗ срещу застрахователя на делинквента пред съда по седалището на застрахователя. Тези доводи не са възприети от въззивния съд, предвид приложимия процесуален закон – чл.115 ал.2 ГПК /в редакция след ЗИД на ГПК – ДВ бр.65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г./, което от своя страна обуславя относимост на въпросите към правилността на атакувания съдебен акт. В случая се касае за приложимост на процесуални правила относно местната подсъдност на тези спорове, чиято регулация е предоставена в компетентност на съответната държава–членка на ЕС, а не за международна компетентност на съдилищата съгласно Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
В атакуваното определение липсва произнасяне по въпросите, свързани с твърдяното ограничаване на правата на пострадалото лице, вкл. и правото му на защита от вече упълномощен адвокат, поради което не е налице основната предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация.
Освен това не е налице и бланкетно поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По приложението на сега действащата редакция на чл.115 ал.2 ГПК, важима за подадени след 07.08.2018 г. искови молби, е налице практика на ВКС, например определение по ч.т.д. № 2917/2018 г., І т.о., която се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Според нея, законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по КЗ, изключваща общата подсъдност по чл.108 ал.1 изр. 1 ГПК – по седалище на ответника. В рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца /неговото седалище/ или по местонастъпване на застрахователното събитие, които отчитат интересите на ищците. Възражението за неподсъдност на делото на основание чл.119 ал.3, вр. с чл.115 ал.2 ГПК може да се направи от ответника в отговора на исковата молба и да се повдигне служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
Предвид изложеното, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, което предпоставя неоснователност и на искането по чл.628 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 3769 от 30.11.2018 г. по ч.гр.д. № 5682/2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 15 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: